Бюлетин август 2021 - ІІ

Геополитическата обстановка в широкия Черноморски регион
(Афганистан, Гърция, Ирак)

Афганистан след овладяването му от талибаните – национален контекст

Обстановката в Афганистан след овладяването на страната (териториално и административно) от Движение „Талибан“ остава непредсказуема с тенденции към трайно влошаване.

Породената силна психоза сред местното население за бягство от страната е в резултат на все още пресните спомени от управлението на талибаните, а именно терор, потисничество, мракобесие.

Независимо от факта, че Движението индикира пред света по-умерено управление в страната, не трябва да се изключва вариантът, на по-късен етап отново да бъдат налагани твърдите форми на шериата.

Според непотвърдена информация, разузнаването на талибаните е започнало мероприятия по локализирането на всички афганистански граждани, които са сътрудничели под различни форми на САЩ и коалиционните сили през последните 20 години. Предполага се, че след напускането на международните военнослужещи от страната, талибаните ще започнат разправа и физическо ликвидиране на тези граждани с цел преустановяване на каналите за информация към САЩ и другите страни, участвали в операциите на територията на Афганистан. Физическото ликвидиране ще бъде осъществявано скрито, под формата на отвличане и безследно изчезване, без отразяване пред обществеността и публично тиражиране в медии и социални мрежи.

Твърде вероятно е след 31 август в Афганистан постепенно да бъдат ограничени (забранени) редица официални медии и социални мрежи. При редукцията или липсата на чуждестранни журналисти на терен, общественият живот в страната ще бъде отразяван публично под строгата цензура на талибаните.

Настроението на обикновените граждани на Афганистан към бившото управление на страната (в лицето на Ашраф Гани) може да се счита, че е с напълно изгубено доверие. Позорното бягство на Гани от страната в момент на тотално разпадане на държавността и завладяването ѝ от бунтовническите въоръжени групи на талибаните показаха дори и пред обикновения (необразован) гражданин лицето на безобразната корупция, ширеща се по високите етажи на властта в Афганистан.

От съобщение, публикувано в Twitter на страницата на „Ислямски емират Афганистан“, става ясно, че Хашмат Гани Ахмадзай – брат на избягалия президент, се е присъединил към Движение „Талибан“. Публикувана е и снимка, на която Хашмат Гани се ръкува с представителите на талибаните.

Шестдесетгодишният Хашмат Гани от 2002 г. е председател на Великия съвет на кучите (етническа група в Афганистан, близка до пущуните). Освен това той оглавява и бизнес консорциума The Ghani Group, в който влизат компании, предоставящи услуги в областта на сигурността на частни и държавни клиенти, внос и износ, строителство и недвижими имоти. Седалището на компанията е в Кабул, а една от дъщерните фирми се намира в Дубай.

Според чуждестранни медии радикалното Движение „Талибан“ разширява амнистията на всички служители на афганистанското правителство, включително и на президента Ашраф Гани, като ги уверява, че те могат да се върнат и да живеят в Афганистан. В тази връзка високопоставеният лидер на талибаните Халил ур-Рахман Хаккани в интервю за пакистанската Geo TV е съобщил, че „няма вражда“ между талибаните и сваления президент Ашраф Гани, вицепрезидента Амрула Салех и съветника по националната сигурност Хамдула Мохиб. „Нашата страна прощава на всички, от генерала, който се бореше срещу нас до обикновения човек“, е коментирал още той.

Хаккани е призовал афганистанците, които се опитват да избягат от страната, да не го правят, като добавя, че „пропагандата, че талибаните ще им отмъстят, се разпространява от враговете“. Високопоставеният деец на движението обещава на всички националности, живеещи в страната, да бъдат спокойни, като заявява: „Таджиките, балучите, хазарите и пущуните са наши братя.“

Афганистан в глобалния контекст

Светкавичният успех на талибаните в Афганистан поставя не само държавите в региона, а също така и европейските демокрации пред редица нови предизвикателства. Още при първите по-сериозни успехи на бойците на т. нар. Ислямски Емират осезаемо се увеличи миграцията към Иран, Пакистан, Туркменистан и Узбекистан. Социално-икономическата ситуация и наличните ресурси на тези страни не позволяват да се осигурят адекватни условия за пребиваването на нарасналото количество емигранти от Афганистан и местните власти не само не се стремят да възпрепятстват, но дори в различна степен поощряват придвижването на мигрантите към по-отдалечени от Афганистан страни. За много от афганистанците, напуснали страната си, крайна цел се явяват държавите от ЕС. Добре известен факт е, че Турция, която се намира на основния мигрантски маршрут към Европа, от близо месец отчита приток от между 1000 и 2000 нелегални имигранти на ден. По-рядко се оповестява констатацията на турските органи на реда, че немалка част от имигрантите всъщност са родени в Пакистан, Бангладеш и др. азиатски страни и се възползват от ситуацията в Афганистан, за да емигрират в Европа. Поради нарастващите анти имигрантски настроения в страната, турските власти все по-трудно ще успяват да оправдаят приемането на нови бежанци, а способностите на страната да бъде буфер за миграцията към ЕС не бива да бъдат надценявани.

При тази ситуация страните от Западна Европа, които са основната потенциална цел на бежанските потоци се стремят в максимално възможна степен да регулират притока на имигранти и да осигурят поне временното установяване на част от тях в други европейски страни.

Правителствата на повечето западноевропейски страни са притиснати между традиционните позиции на т. нар. прогресивни партии, които твърдо се обявяват за осигуряване на убежище на бежанците и не по-малко агресивно демонстрираните анти имигрантски позиции на националистическите формации и част от партиите в десния политически спектър. Идеологизираният подход на голяма част от политическите формации, който се обуславя от необходимостта партийните позиции да не излизат от одобряваната от избирателите политическа рамка, често възпрепятства формирането на практически ориентиран подход с достатъчно широка подкрепа за решаване на проблема с миграцията.

Новата мигрантска вълна има потенциал да окаже влияние върху настроенията на избирателите в Западна Европа и вече присъства в предизборните послания на повечето от германските партии, които водят кампания за предстоящите на 26 септември избори за Бундестаг.

Не може да бъде пренебрегван фактът, че по принцип негативните примери за ефекта от имиграцията (терористични актове, криминални прояви, поведение и обичаи на имигрантите, несъвместими с традиционните за страната) се открояват в по-голяма степен в сравнение с позитивните (успешна интеграция и принос към икономиката и обществото). Все по-малко европейски граждани са готови да подкрепят икономическите разходи за прием и интеграция на бежанците.

Практиката от последните 6 години показва, че страните от ЕС все по-трудно предоставят официален статут на кандидатите за убежище. Тенденцията е нежеланите имигранти да бъдат репатрирани в случаите, в които родината им може да бъде идентифицирана като „сигурна страна”. На този етап Афганистан не може да бъде считан за такава, но следва да се очаква, че усилията на ЕС ще бъдат насочени към получаване на някаква форма на гаранции от страна на талибаните, че ще зачитат някакви основни форми на човешки свободи и сигурност на гражданите. На базата на такава гаранция може да бъдат търсени нови подходи за смекчаване на мигрантския натиск към Европа.

Перспективите пред Афганистан

Изтеглянето на американските сили от Афганистан даде началото на нова криза в региона, която заплашва да залее средна Азия и Европа с бежанци, търсещи спасение от режима на движение „Талибан”. На този етап ситуацията остава тревожна. Засега по всичко личи, че „Талибан” успява да стабилизира своята власт върху територията. Ако ситуацията се задържи по този начин може да се очаква, че бежанските потоци ще продължат да се развиват плавно, без рязко нарастване. В случай на вътрешна ескалация на напрежението може да се очаква бежанска вълна подобна на тази със сирийските бежанци през 2015 г. При всички сценарии на развитие, тенденцията клони към нарастване на броя на афганистанските бежанци, поне за следващата една година. В първия случай плавно, с периоди на повишаване и снижаване, във втория рязко.

Основен интерес представлява броят на афганистанските бажанци, които достигат или могат да достигнат до Европа през териториите на Иран и Турция. Иран дава убежище на 3.5 млн. афганистанци, пристигнали в различни периоди от време. Според данни на ООН, от началото на 2021 г. от Афганистан в Иран за влезли около 400 000 афганистанци, 250 000 от месец май насам, когато започна операцията по изтегляне на САЩ. Съществува голяма вероятност реалните цифри да са по големи от тези, с които разполага ООН, тъй като официалната статистика винаги изостава от реалността.

Според различни източници, властите в Иран възприемат ситуацията в Афганистан като заплаха за иранската национална сигурност. Въпреки факта, че Иран приема афганистански бежанци, властите не възнамеряват да приемат повече афганистанци в страната. Планира се завръщането им в Афганистан или пропускането им към Европа в случай, че бежанската обстановка се влошава.

Ситуацията в Република Турция е дори по-тежка от тази в Иран, тъй като Турция дава убежище на 3,6 млн. сирийски бежанци. Според властите в Турция, афганистанците в страната са около 300 000 души, но според опозицията в лицето на Националния алианс (състоящ се от 4 основни политически сили), те са много повече. Турските власти са предприели амбициозен проект за изграждане на бетонна стена по границата с Иран. Реализацията на проекта започна през 2017 г. По план стената трябва да покрива 245 километра от 534 километровата граница. За сега са изградени около 156 километра и според официалните данни, това дава доста добри резултати за граничния контрол. Въпреки позитивната информация, в края на юли и началото август медиите в Турция оповестиха, че около 1000 афганистански бежанци влизат в страната всеки ден. По късно властите заявиха, че отчитат спад в броя на бежанците от Афганистан, но въпреки това ситуацията остава тревожна.

С нарастването на напрежението започнаха взаимни обвинения между управляващи и опозиция в Република Турция. Опозицията твърдеше, че Ердоган е сключил сделка с американския президент Джоузаф Байдън на срещата на върха на НАТО, където турският президент е поел ангажимент, че Турция ще осигури убежище за един милион афганистанци. В замяна, Ердоган е очаквал да стопли отношенията със Запада и да получи подкрепа за летището в Кабул, което трябваше да остане под турски контрол. Лидерът на Републиканската Народна Партия (РНП), Кемал Кълъчъдаролу се обърна директно към Съединените Щати в свое изказване и заяви, че каквито и сделки да са сключили с Ердоган, те не обвързват Република Турция и когато опозицията вземе властта, всички бежанци, включително и сирийските ще бъдат върнати в родината им. В по-малките населени места бяха регистрирани множество случаи на негативни реакции от страна на местното население към бежанците. Стигна се до там, че общинските власти на определени места предприеха дискриминационни мерки, увеличавайки местните данъци и такси само за бежанци.

Междувременно, движение „Талибан” заяви, че няма да допусне летището в Кабул да остане под турски контрол. Започнаха сложни преговори между талибаните и властите в Анкара, които продължават и до днес. В следствие на тези развития, рисковете за властта в Турция станаха прекалено големи и в последния месец се наблюдава оттегляне от приятелската политика към бежанците, която турското правителство защитаваше в продължение на години. Като краен резултат, преди по малко от 48 часа, на официална среща между Хайко Маас и Мевлут Чавущоглу в Анталия, турският външен министър заяви, че Турция не може да поема повече бежански товар и страната няма намерение да дава статут на бежанци на бягащи хора от Афганистан. Това поставя под дълбоко съмнение изготвянето на нова сделка и бъдещо сътрудничество между ЕС и Турция в сферата на бежанските потоци.

От горе изложеното може да се предположи, че Турция и Иран нямат намерение да заселват, нито да поддържат за дълъг период от време компактни маси от афганистанци на своя територия. Двете държави могат само да забавят, но няма да спрат прииждащите афганистанци. Тъй като преходът от Афганистан, през Иран и Турция е изключително тежък, а голяма част от бежанците са с деца, може да се предположи, че само физически способните ще стигнат до България и Гърция в близките няколко месеца, пристигайки на малки вълни или още по-малки групи. При наличие на вътрешна ескалация в самия Афганистан, според различни източници, може да се отприщи вълна от около половин до един милион бежанци. Тя ще представлява по-голяма опасност. Поне половината от тях могат да достигнат Европа в различни периоди от време в зависимост от метеорологическата обстановка и наличието на други забавящи фактори. Огромното мнозинство от тях ще използват България като транзитна страна, тъй като целта им е Западна Европа. При това положение не може да се очаква съществена промяна на етническия състав на територията, но съществува вероятност от инциденти и вътрешно политическо напрежение.

Гърция е в готовност да посрещне бежанската вълна от Афганистан

Събитията в Афганистан накараха гръцкото правителство да предприеме спешни действия за посрещане на нова бежанска вълна. Правителственият съвет по външна политика и отбрана определи (17 август) мерки, които обхванаха границата с Турция по поречието на р. Марица и източната част на Егейско море.

Очакванията са този път мащабът на бежанската вълна да е значително по-голям в сравнение с 2015г., поради което мерките за охрана на границите са сериозни. Правителството демонстрира решимост за противопоставяне на всякакви опити от турска страна да инспирирана бежанска вълна по подобие на пролетта на 2020г. Привлечени бяха допълнителни сили и технически средства от полиция, армия и пристанищен корпус, засилено беше наблюдението и контролът, увеличена беше на 40км оградата по сухопътната част на границата с Турция. Министерството на външните работи на Гърция организира извеждането на 20 афганистанци преводачи и техните семейства, сътрудничили на гръцката държава.

На политическо и дипломатическо равнище гръцката страна полага усилия за изработване на адекватна европейска стратегия по миграцията и формиране на конкретни стимули за Турция да съдейства чрез превенция. Организира се извънредна среща на 17 септември в Крит на 9 средиземноморски държави, на която ще се разгледа миграционната криза. Водят се интензивни консултации с председателя на Европейската комисия. Атина счита, че миграционният натиск ще е право пропорционален на политическия курс на бъдещото управление в Афганистан. Не по-малко ключово е отношението на Турция, която е под силно вътрешно напрежение по повод миграционната политика на президента Ердоган. Оповестяват се данни, че в Истанбул и други градове вече има над 500 000 души бежанци от Афганистан.

Катастрофални последици от летните пожари

Мащабните сезонни пожари в Гърция причиниха криза с катастрофални измерения. Правителството предприе спешни мерки за овладяване на пожарите, компенсиране на засегнатите граждани и възстановяване на пострадалата инфраструктура. Мащабите на последствията бяха значителни, поради което дейността беше контролирана лично от премиера Кириякос Мицотакис, а участие взеха широк кръг от ведомства, вкл. Министерството на отбраната. Гърция получи международна помощ чрез персонал и противопожарна техника от редица държави, сред които Румъния, Хърватия, Израел, Египет, Катар, Кувейт, Германия, Великобритания и Франция. Поводът беше използван и в двустранната дипломация с Турция по инициатива на турската страна в контекста на политиката на „ниски тонове.

Доклад на компетентните институции определи причините - дългото засушаване и необичайно високи и продължителни температури. В страната са избухнали 586 пожара, изгорели са почти 100 000 хектара площи. Последиците са значителни – над 600 души евакуирани, унищожено лично и обществено имущество и сгради на стойност повече от €1,7 млрд. Предприети са мерки за предотвратяване на последиците – наводнения, срутища и свлачища, и за възстановяване на горските масиви. Мащабът на щетите, обаче надхвърли възможностите на държавата във Фонда за възстановяване от катастрофи (€500 млн. за непосредствени мерки и програма за възстановяване на щетите на стойност €1,8 млрд.), което налага степенуването им по приоритет и опростяване на бюрократичната уредба.

Проблемът беше предмет на парламентарно разискване. Парламентарните политически сили се обединиха около необходимостта от цялостна програма за възстановяване от нанесените щети и мерки за подкрепа на пострадалите. Поводът е подходяща възможност за активизиране на правителствените усилия за широко въвеждане на алтернативните източници на енергия, строго законодателство и координирани политики. Нараства значението на политиката за защита на околната среда в мотивите за подкрепа от електората, което управляващата партия Нова демокрация отчита в своето управление чрез съставяне на Национална стратегия за превенция на катастрофи и природни бедствия. Опозиционната СИРИЗА на свой ред балансира в своята критика чрез излагане на конструктивни аргументи на фона на собственото си неефективно управление при същата криза с пожари през 2018г., в която имаше 102 жертви.

В този контекст премиерът Мицотакис даде пресконференция (12 август 2021г.), на която представи настоящата криза като четвърта по ред от поемането на управлението и посочи като примери сключването на меморандум между Либия и Турция за лимитиране на обща изключителна икономическа зона, миграционната вълна на сухопътната граница с Турция, ескалацията на военното напрежение в Източното Средиземноморие по повод турските едностранни действия за проучване на природен газ и пандемията на КОВИД-19. Оценката на правителството е, че настоящите пожари са необичайно рядък и краен феномен, за който е било невъзможно да се предприемат адекватни превантивни мерки. Пожарите са обусловени от продължителното засушаване и много високи температури, като генерират последствия, надхвърлящи националните сухопътни и въздушни сили за борба с пожари и катастрофи. Предстои нова реорганизация на правителството (1 септември) с цел да се даде тласък в правителствената политика в икономическата сфера и възстановяване на общественото доверие на фона на корона-кризата и летните пожари.

Ирак

Водещи иракски медии (Ашарк ал Аусат) отразиха дейността на служебното правителство в Република България. Обширен материал от 07 август е посветен на честването на 142 години от създаването на българските Военноморски сили във Варна под патронажа на служебния премиер Стефан Янев. Отразени са основни моменти от неговата реч, като оценката, че най-голямото богатство на Българската армия са хората – мъжете и жените в униформи, добрата симбиоза между армията и бизнеса, като е даден пример с участията на фирми в операции заедно с ВМС. Трябва да се градят визии, които гарантират именно завета на дедите – да бдим над отечеството. В основата на тези визии не са платформите – те се сменят. В миналото е имало един тип оръжейни платформи, в момента имаме други, в бъдеще ще имаме още по-добри“.

На 29 август 2021г. в Багдад се свика „Конференция на съседните държави на Ирак“ в подкрепа на политическия процес, финансово-икономическата стабилност и развитието на Ирак. Амбицията на форума е да се даде тласък в регионалните процеси на стабилизация. Ирак се очертава средносрочно като консенсусен център на регионална стабилност, развитие и начало на формален ирано-саудитски диалог по двустранните противоречия.

Авторски колектив:
Афганистан (Иван Иванов, Станимир Станев, Валентин Сарлов)
Гърция, Ирак (Д-р Пламен Христов)