Бюлетин март 2021

Геополитическата обстановка в широкия Черноморски регион
(Гърция, Ирак, Турция, Афганистан, Южен Кавказ)

Гърция

Енергични усилия за овладяване на социално-икономическите последици от пандемията

Гърция попадна под въздействието на модификациите на КОВИД-19 – британска (98% от случаите), бразилска и южноафриканска, чието разпространение се оказва значително по-лесно. През месеца натискът върху здравната система нарастна неимоверно. Делът на положителните проби при ежедневните тестове достига 5%, случаите на ден бяха трайно над 2000, а в определени дни - над 3200 души, от които настанени за болнично лечение над 300, като заетостта на легловата база достигна 90%.

Правителството наложи нов локдаун от 04 март с комплекс от ограничителни мерки. За пръв път беше извършена мобилизация на частни лекари за нуждите на държавата (206 души, 22.03.2021г., за срок един месец). Въведени бяха и нови фискални облекчения – освобождаване от данък общ доход и данък обществено осигуряване на всички получени приходи през 2020г. като финансова подкрепа от държавата за преодоляване на икономическите последици от пандемията на обща стойност €11,6 млрд. (€24 млрд. за 2020г.). Мерките обхващат 15 категории бенефициенти работодатели, работници и самонаети. Допълнителни €6,4 млрд. се отделят за финансова подкрепа за запазване на работните места, въвеждане на купонна система за основните разходи на фирмите. Обособена беше отделна болница за КОВИД случаите, която беше оборудвана допълнително и попълнена с медицински персонал за целта. Правителствената цел е чрез планирана и непрекъсната ваксинация (достигнати 1 млн. ваксинирани) да се постави ефективна стена пред разпространението на пандемията, особено на британския вариант, чието разпространение има дял от 70% до 90% от всички случаи.

Премиерът Кириякос Мицотакис настоява за въвеждане на европейски удостоверения за ваксиниране с цел ефективен контрол върху разпространението на пандемията, облекчаване на ограничителните мерки, които се отразяват особено негативно върху транспорта и туризма.

Двустранните консултации с Турция

Спорът с Турция се обособява до въпроса за очертанията на континенталния шелф в Егейско море и изключителната икономическа зона в Средиземно море, като САЩ за първи път индикират разширяване на подкрепата за гръцката страна, изключвайки от своята позиция и въпроса за въздушните граници (претенция на турската страна).

Гърция се придържа към два основни пилона: действащото международно законодателство и многостранното сътрудничество. Многостранното сътрудничество се изразява в получаване на подкрепа срещу балансирана регионална политика в рамките на глобалната политика на новата администрация на САЩ, европейската перспектива на Западните Балкани, стабилизиране на Източното Средиземноморие (като контрапункт на турската политика в Ирак, Сирия и Либия) и импониране в курса на нормализиране на арабо-израелските отношения с т.нар. „споразумения на Абрахам“. Протичат преговори за придобиване на статут на наблюдател в ЛАД (досега само Кипър от ЕС има такъв статут). Гърция изрази подкрепа за създаването на Специална комисия на Лигата на арабските държави (Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Ирак), която разглежда намесата на Турция във вътрешните работи на арабските държави с основен акцент незаконното присъствие на турски войски. Гърция свързва въпроса с военната окупация на Северен Кипър от Турция.

Ирак

Негово Светейшество Папа Франциск осъществи историческо посещение в Ирак в периода 5 – 7 март. Визитата послужи като начало на инициативата „Междурелигиозен диалог“, в която участие взимат религиозните общности на халдейските католици, какаи, шиити, суннити и язиди. Религиозните общности на Ирак се обединяват в противопоставянето на религиозния екстремизъм и тероризъм, в защита и помощ на жертвите на т.нар. Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ).

Инициативата за междурелигиозен диалог има амбицията да идентифицира пътища за колективен отговор на религиозно-сектантското насилие и престъпленията на ИДИЛ. Цикълът от срещи на религиозните лидери ще завърши с Протокол за действие с рамка от конкретни стъпки за религиозно помирение, с което да се предостави принос в общите усилия за изграждане на бъдещето на Ирак чрез взаимно разбирателство, мир, стабилност, справедливост и просперитет.

Турция

На фона на продължаващия икономически спад в Република Турция през последния месец се забелязва нарастване на вътрешнополитическото напрежение, изразено в забрана на про-кюрдската Демократична партия на народите (ДПН).

В сряда, 17.03.2021г., главният прокурор на Върховния касационен съд на Република Турция внесе обвинителен акт в Конституционния съд с искане за забрана на политическата дейност на ДПН. Около 600 ръководни кадри и членове на партията са обвинени в поддържане на тесни връзки с обявената за терористична организация ПКК и извършване на действия с цел „разрушаване и премахване на неделимата цялост на държавата”. Ако бъдат признати за виновни, обвиняемите ще получат забрана за политическа дейност за срок от пет години, а съдът може да забрани частично или изцяло дейността на ДПН.

Съдебният процес среща твърдата подкрепа на управляващата коалиция от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото движение (ПНД) и негласна критика от страна на основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП), чийто лидер в началото на март заяви, че правителството смята „да накаже всички кюрди, които не гласуват за него”.

Събитията от 17 март получиха недвусмислен отзвук от страна на държавния департамент на САЩ, чийто говорител Нед Прайс заяви, че разпускането на ДПН „подкопава демокрацията в Турция”. Въпреки липсата на официална реакция от страна на ЕС, докладчикът на Европейския парламент за Турция Начо Санчес Амор коментира случилото се по следния начин: „Каква реакция очаква Турция сега от Европейския съюз? Положителна?".

Няколко дни по-късно (22 март) бившият лидер на ДПН Селахатин Демирташ получи присъда от три години и шест месеца затвор на първа инстанция по обвинения в нанасяне на обиди. Според обвинението, на 24 декември 2015 г. „Демирташ е направил обидни публични изявления на летище Ататюрк, насочени към тогавашния премиер Ахмет Давутоглу и президента Реджеп Тайип Ердоган.“ Според съда изявленията на Демирташ преминават границата на личното мнение, обяснение или критика и следователно не са обхванати от член 10 от Европейската конвенция за правата на човека.

Отдалечаването на президента Ердоган от доктрината на бившия премиер Ахмед Давутоглу и сближаването му с Девлет Бахчели (лидера на националистическата ПНД), който симпатизира на идеята „Велик Туран”, доведе до вътрешнополитически противоречия в страната. Стигна се до там, че в началото на годината Давутоглу публично заяви, че Ердоган е заложник на националистите и Турция има нужда от предсрочни избори. На свой ред президента отхвърли идеята за предсрочен вот, заявявайки, че предсрочни избори се правят само в „племенните държави”.

Въпреки твърдата позиция на Ердоган събитията през последния месец приличат по скоро на политически ход в навечерието на предизборна ситуация. Евентуална пълна забрана на ДПН и осъждането на кюрдските лидери непосредствено преди началото на предизборната кампания биха осигурили стратегическо преимущество на управляващата ПСР, тъй като про-кюрдските политически групи няма да имат необходимото време за прегрупиране. Това ще доведе до ниска избирателна активност в полза на ПСР или до размиване на кюрдския вот, част от който ще се озове при управляващите. Следователно може да се очаква, че евентуална забрана ще се случи непосредствено преди началото на кампанията за парламентарните избори през юни 2023 г, или по рано, което би дало индикация за провеждането на предсрочен вот.

Евентуална частична забрана на ДПН би осигурила също толкова необходимото стратегическо преимущество, тъй като про-кюрдските сили ще се представят слабо на изборите поради липса на финансиране или ще създадат втора про-кюрдска партия, което ще разцепи кюрдския вот.

При всички положения, съдебният процес срещу ДПН ще доведе до дългосрочни политически последствия, зад които прозира началото на интересни политически промени в Република Турция.

Афганистан

Влошаваща се хуманитарна обстановка в Афганистан и допълнителната проекция върху нея на пандемията от COVID-19.

Пандемията от COVID-19 нанася сериозни щети върху крехката икономика на Афганистан. В резултат на разпространението на вируса на територията на страната се наблюдава рязък ръст на безработицата, което допринася за изпадането на милиони хора под прага на бедността. Кризата допринася и за изключително масовото завръщане на афганистанските бежанци от съседните страни.

Според статистиката на ООН от началото на 2020 г. досега броят на нуждаещите се от хуманитарна помощ в Афганистан нараства от 9,4 млн. до 18,4 млн. Около 40 % от населението на страната (приблизително 17 млн.) са на ръба на оцеляването и справяне с глада. Почти половината от афганистанските деца страдат от изтощение. Качеството на афганистанското здравеопазване е на много ниско равнище в резултат на липсата на адекватно финансиране от страна на правителството. Достъпът до медицински услуги в райони, контролирани от Движение „Талибан“ е твърде ограничен и почти невъзможен. Ниското ниво на хигиенни навици на населението, високата заболеваемост (хронична или наследствена) и липсата на ресурси за медицинско обезпечаване експонират реалната картина за качеството на живот и неговата продължителност на територията на Афганистан.

Влошаващите се показатели на хуманитарната обстановка в страната като цяло са в резултат на продължаващите (почти 30 години) въоръжени конфликти и не на последно място от разразилата се пандемия от COVID-19.

Независимо от прилаганите противоепидемични мерки (сходни с тези в много от развитите държави в света) от страна на правителството на Афганистан, разпространението на вируса на територията на страната се счита за неконтролируем процес. Изнасяните официални мониторингови доклади и данни за броя на заразени, излекувани и починали е нереален и се дължи основно на твърде високия процент на скрита заболеваемост.

Несправянето с пандемията COVID-19 се дължи на множество фактори: повишената бунтовническа активност и контрол от страна на движение „Талибан“ в редица окръзи на провинциите; липсата на качествено здравеопазване като цяло, независимо от функциониращите здравни заведения в големите провинциални градове, финансирани изцяло от други страни като Индия и Турция; недостатъчен брой медицински лаборатории (действащи 22 на територията на страната с капацитет на тестване за COVID-19 общо по 8500 проби на ден) и липса капацитет и запаси на медицинско оборудване и консумативи; слабата информираност на населението в цялата страна относно прилаганите противоепидемични мерки и по специално в районите с повишена бунтовническа активност.

По препоръка на Световната здравна организация правителството на страната започна от началото на годината изпълнение на плановете за ваксинация на населението.

Афганистан получи (07.02) първите 500 000 безплатни дози от ваксината на Астра Зенека срещу коронавирус. Доставките бяха направени от Индия, където ваксината се произвежда от Серумния институт.

Ваксинацията в Афганистан стартира (28.02) първо сред състава на здравните работници на първа линия, работещите в системата на силите за сигурност, учители и правителствени служители.

Китай също планира да изпрати на страната 200 000 дози от собствено разработената си ваксина.

В хода на проведената среща (24-27.02) между министрите на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров и Афганистан Ханиф Атмар са били обсъждани и въпроси относно изготвянето на план за евентуални доставки на ваксината „Спутник V“ за афганистанските граждани.

В рамките на международната програма за споделяне на ваксини Covax, която се осъществява под егидата на СЗО, се предвижда в Афганистан да бъдат доставени 16 млн. дози ваксини срещу COVID-19 от одобрени марки и производители. С тези количества ще могат да бъдат ваксинирани около 20% от населението на страната.

Афганистанските власти имат намерения да ваксинират 60% от населението на страната, за да се обезпечи колективен имунитет и минимизират условията за разпространение на инфекцията в обществото.

Според министърът на здравеопазването на Афганистан Вахид Маджро, за да бъде изпълнена тази цел ще са необходими $320 млн., от които $244 млн. вече са заделени.

В резюме според официални данни на афганистанското правителство и текуща статистика Covid-19 към 26.03.2021г. обстановката в страната е следната: население – 39 564 000; общ брой заразени – 56 290;  смъртни случаи – 2 469 (4,4%); преболедували и възстановили се – 49 994 (88,8%); активни случаи към момента – 3 827 (6,8%); сериозни и критични случаи – 1 105; направени тестове – 339 269; брой тестове на 1 млн. – 8 492; ваксинирани – 54 000 (0,14%).

Южен Кавказ

Въоръженият конфликт (2020 г.) в Нагорни Карабах (09 – 11.2020 г.) промени военнополитическия баланс на силите в Южен Кавказ. Разполагането на руски мироподдържащи сили в пост-конфликтното пространство, задълбочаването на стратегическото партньорство между Турция и Азербайджан, залезът на проекта Армения – Нагорни-Карабах, допринасят за възобновяването на няколко стратегически направления, замразени през изминалите тридесет години. В контекста на новата геополитическа реалност регионалните сили обявиха публично (01-03.2021 г.) плановете си за създаването на нови и/или възстановяването на вече използвани в близкото минало транспортно коридори.

Сключеното примирие (09-10.11.2020 г.) и подписаният (11.01.2021 г.) тристранен договор в Москва между президента на Руската федерация (РФ) Владимир Путин, министър-председателя на Армения Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев постави фокус върху раз-блокирането и развитието на регионалните транспортни коридори. Особен интерес представлява т. нар. Зангезурски коридор, поради стратегическото си географско разположение по продължение на южната граница на Азербайджан през Армения към Нахичеван (Нахичеванска автономна република в състава на Азербайджан). Транспортният коридор е съставен от автомобилен път и железопътна линия. Днес арменският участък е неизползваем, а официален Ереван блокира изпълнението на проекта.

Възстановяването на коридора ще промени съществено регионалната транзитна карта, като РФ ще се сдобие с железопътна линия до Армения през Азербайджан, а Баку с важна сухопътна връзка с Нахичеван. Интерес в тази насока има и Турция, която вероятно ще ре-активира замразени транспортни проекти в по-слабо развитите си източни региони, с акцент върху изграждането на жп-линия до Нахичеван. Това ще гарантира директна железопътна връзка между Турция и РФ.

Москва и Анкара преследват сходни цели в това направление, поради което двете страни нямат интерес от повторна ескалация на напрежението в Нагорни Карабах. Реализацията на подобен проект ще облагодетелства Анкара и Баку, като значително облекчи транспортните им зависимости от Иран. РФ и Турция споделят сходни външнополитически позиции. Това пролича в изявление на Сергей Лавров (от 12.12.2020 г.), в което заявява твърда позиция в подкрепа на възстановяването на коридора, въпреки притесненията на Иран за възможни икономически загуби.

Сред вероятните бенефициенти от реализацията на проекта е Държавната железопътна компания на РФ, която приватизира арменската железница през 2008 г. за период от 30 г.  Тристранният договор от Москва предвижда охраната на пограничния район да се осъществява от Граничната федералната служба за сигурност на РФ, като това обстоятелство дава допълнителни гаранции за сигурност на бъдещите инвеститори. Руската компания ще се стреми да пренасочва спедиторските фирми към Зангезурския коридор вместо по съществуващата железопътна линия Баку – Тбилиси – Карс. Москва придобива и лост за оказване на натиск върху Грузия с цел договаряне на по-благоприятни условия за транзита на руски стоки през грузинска територия.