Бюлетин април 2021

Геополитическата обстановка в широкия Черноморски регион
(Гърция, Афганистан,Украйна)

Гърция

Устойчиво управление на пандемията

Правителството представи (05 април) в парламента Националния план за възстановяване и устойчивост по линия на стратегията на ЕС за овладяване на последиците от вирусната пандемия. Планът беше предоставен (15 април) за верификация от Европейската комисия в срок от два месеца. Предвижда средства в размер на около €18,2 млрд. безвъзмездно финансиране от европейския Фонд за възстановяване и други €12,7 млрд. под формата на заеми от чуждестранни инвеститори с гаранции от фонда. Включва 170 проекта и 64 реформи. Допълнително ще бъдат привлечени от частни инвеститори средства в размер на €26,5 млрд., с което общият размер на възстановителния план ще възлезе на €57,4 млрд.

Ако получи одобрение Гърция ще разполага с предварителен транш от €2,3 млрд., представляващи 13% от БВП, за неотложни плащания по плана. Срокът за прилагане е 8 – 12 години.

Планът обхваща секторите енергетика, професионално образование, трудова заетост, цифровизация на държавната администрация, телекомуникации (5G), финансови услуги, пътна инфраструктра. Намерението е до 2026г. да се разкрият 180 000 нови работни места, икономически растеж от 7% БВП и ПЧИ 20%. Направленията са преход към зелена икономика (€ 6млрд.), цифровизация (€2,1 млрд.), трудова заетост, професионална квалификация и социално подпомагане (€5,2 млрд.) и частни инвестиции и икономически реформи (€4,8 млрд.).

Правителство премахна (05 април) временно, за две седмици, ограничителните мерки, тъй като се оказа, че от една страна здравната система достигна своя предел, но от друга има психическа умора на населението от наложените рестрикции и дълбоко разочарование от създадените обществени очаквания. Приложени бяха конкретни принципи на облекчаване на ограниченията: контрол на количеството хора в откритите и закритите пространства; контрол върху търговията на дребно; самостоятелна проверка веднъж седмично на здравния статус с безплатен тест за период 15 дни. Предвижда се през април да бъдат ваксинирани най-малко 2,4 млн. души. Основание за решението на управляващата партия е и отражението върху обществената ѝ подкрепа. Изследване на СКАЙП (06 април) показа 37% подкрепа за Нова демокрация и 25% за основната опозиционна партия СИРИЗА.

Заплаха за свободата на словото след дръзко убийство на журналист

Журналистът Георгиос Карайваз (телевизия „Стар“) беше застрелян на 09 април, по обяд, пред дома си след прибиране от работа. Обстоятелствата около атентата показват, че е извършен от професионалисти, свързани с организираната престъпност, според изявление на заместник министъра на гражданската защита Левтерис Иконому. Според Иконому през последните три години в страната има поредица от инциденти (10), които показват, че протича „открита война“. Карайваз е провеждал журналистическо разследване на серията от убийства.

Събитието провокира вътрешен и външен политически отзвук, като категорично недопустимо посегателство срещу словото в държава, която е символ на демокрацията. Проведена беше спешна среща между премиера Кириякос Мицотакис и министъра на гражданската защита Михалис Хрисохоидис, след която беше заявено, че според всички статистики Гърция е с най-малко убийства в Европа и е държава, в която свободата на словото и човешките права са гарантирани. Убийството беше осъдено от върховния представител по външна политика и политика за сигурност Урсула фон дер Лайен и председателя на европарламента Давид Сасоли. Лидерът на основната опозиционна партия СИРИЗА Алексис Ципрас отправи остро обвинение към правителството, че вместо да постигне ред и сигурност е превърнало страната в „колония на организираната престъпност и безконтролно съществуване на мафиотски банди“.

Украйна

Обстановката по сигурността в Украйна e нестабилна, като продължава периодичният артилерийски обстрел между силите на украинското правителство и тези на т.нар. Донецката народна република, но с тенденция към деескалация.

Преговорите за урегулиране на потенциалния конфликт между двете страни на този етап не дават видим резултат, освен започналото изтегляне на руските сили от граничните зони на руско-украинската граница, което ще отнеме между един или два месеца. Става въпрос за около 120 000 военнослужещи, разположени в различни райони на полуостров Крим, Ростовска област, както и други гранични зони. Това дава основания да се очаква, че военно-политическата криза върви към плавна деескалация, която би трябвало да предотврати избухването на пълномащабен военен конфликт.

Изострянето на военно-политическата ситуация в източна Украйна се случва в момент, когато в страната текат важни обществени процеси, които касаят нейната финансово-икономическа стабилност. Това прави необходимо избягването на пълномащабна война, което беше подчертано както от Запада, така и от страна на руското външно министерство в лицето на министър Сергей Лавров.

В края на 2020г. и в началото на 2021г. Киев отбеляза тревожни финансови данни. На фона на тази информация дойде и неприятната новина през февруари тази година, че Международният валутен фонд спира програмата stand-by, поради несправянето с корупцията и неуспеха на съдебната реформа. Резултатът от това заплашва страната с фалит до края на 2021г., или началото на 2022г.

Освен всичко споменато по-горе, в началото на тази година стана ясно, че рейтингът на президента Володимир Зеленски спада до под 20% с тенденция да се изравни с рейтинга на Порошенко (15,5%) и Юрий Бойко (15,2%). Също така, според някои социологически проучвания управляващата партия „Слуга на народа” отбелязва спад до четвърта политическа сила, вследствие на проблемите с коронавирусната пандемия и лошите новини от МВФ. Генерираното вътрешнополитическо напрежение подейства като катализатор на вече тлеещия конфликт, който навлезе в гореща фаза през април.

По всичко личи, че в последните няколко седмици са провеждани активни преговори между Вашингтон и Москва, които са дали резултат. На този етап постепенното изтегляне на руските сили дава позитивни индикации, а кулминацията вероятно ще се състои на среща между Джоузеф Байдън и Владимир Путин през месец юни. Евентуална среща на Путин и Зеленски преди това е малко вероятна, тъй като тя ще изисква ясен и конкретен дневен ред, а на този етап такъв не се очертава. Междувременно, тези позитивни очаквания са в основата на резултатите от последните социологически проучвания, които показват, че личният рейтинг на Володимир Зеленски се е покачил на 28-30%, а неговата партия „Слуга на народа” е отново първа политическа сила с повече от 19% подкрепа.

Преговори за траен мир между правителството на Афганистан и Талибаните

Вътрешноафганистанските преговори между правителството в Кабул и Движение „Талибан“, започнали на 12 септември 2020г. в град Доха (Катар), все още не постигат съгласие дори по дневния ред.

На 24 март 2021г. талибаните отхвърлиха предложението за участие в предсрочни избори. Предложението бе отправено от афганистанското правителство като възможност за продължаване на преговорите, които се очертава да продължат да са в застой.

Според агенция Ройтерс, американските разузнавателни агенции вече са направили своите анализи и са уведомили президента Джо Байдън, че талибаните може да завземат контрола върху по-голямата част от Афганистан до 2-3 години, ако войските на САЩ се изтеглят преди постигане на споразумение за споделяне на управлението на страната между властите в Кабул и бунтовниците. Евентуално развитие на подобен сценарий би означавало възстановяване на позициите на терористичната организация „Ал-Кайда“ на територията на Афганистан.

Предстои окончателно решение на американския президент да се спази крайният срок 1 май за изтеглянето на 3 500 американски военнослужещи от страната. Байдън споделя трудностите, които ще възникнат и при напускането на около 7 000 съюзнически войници.

След подписването на споразумението между САЩ и Движение „Талибан“ за изтегляне от Афганистан, движението не е атакувало водените от САЩ сили на НАТО, но е увеличило своите нападения срещу правителствени обекти и Афганистанските национални сили за сигурност. В официално изявление талибаните посочват, че въоръжените действия срещу чуждестранните войници, прекратени съгласно споразумението, ще бъдат възобновени при евентуалното им оставане в Афганистан след 1 май.

При спазване на сроковете за изтегляне на международния мироналагащ формат, талибаните вероятно ще бъдат тласнати към ожесточена саморазправа с легитимната афганистанска власт, начело с президента Ашраф Гани, която е считана от висшето ръководство на Движение „Талибан“ за марионетна и корумпирана. Не са изключени ожесточени въоръжени съприкосновения между талибаните и отрядите от привърженици на маршал Абдул Рашид Достум в северните провинции на страната. Отрядите на Достум, от една страна, се стремят да неутрализират и изтласкат талибаните към южните провинции и, от друга, да подготвят основите за отделяне на севера от легитимното управление на страната в Кабул, по подобен сценарий, както в Либия.