Бюлетин август 2021

Геополитическата обстановка в широкия Черноморски регион

Ситуацията в Афганистан

Изтеглянето на военния контингент на САЩ през август след постигната „договореност“ с Движение „Талибан“ (29 февруари 2020 г.) създаде условия на хаос в столицата Кабул и цялата страна. Посочваната от наблюдателите договореност между САЩ и талибаните по своята същност не представлява легитимен международно правен акт, тъй като едната страна е легитимен международен субект – САЩ, а другата, непризнат от никой международен фактор субект – Движението „Талибан“, респективно т.нар. „Ислямски емират на Афганистан“. Договореността е постигната, но не и завършена като юридически акт, от администрацията на президента Тръмп, без практически да е постигнат финален акт, обвързващ правно страните. Отсъства и механизъм по контрол на изпълнението и решаване на спорове. Не случайно новият президент на САЩ Джоузеф Байдън заяви, че съдържанието на „споразумението“ ще бъде ревизирано. Лансираният в медиите документ не притежава задължителните атрибути и реквизити на завършен юридически акт, като текстът също не е внасян в ООН по очевидни причини. Може да се предположи, че ревизията му ще обхване не само политически аспекти и сигурността, но и съответното им логистично осигуряване от международни контрактори. Извънредният съвет (18 август 2021 г.) по външни въпроси на ЕС достигна до заключение за влизане в контакт с Движение „Талибан“, без да бъде юридически признато, с единствен мандат решаване на хуманитарни въпроси и бежанската криза, като и това е доста неясно като реализация – ЕС няма компетенциите на ООН, прилагани в подобни казуси.

Случаят е изключително сложен от международно-правна гледна точка, тъй като се касае за установяване на контакт, преговори и ангажименти между легитимни юридически субекти и субект, третиран като терористична организация. Международната практика не познава подобен казус, тъй като урегулирането на транзитна администрация, преход в постконфликтния период, изисква легитимен местен субект, на който да бъдат предадени всички реквизити на политическата власт. Показателно е нежеланието на Движение „Талибан“ да сформира временно преходно правителство с представители от всички местни политически субекти или сходни милитаризирани организации. Вместо това личи стремеж към налагане нормите на т.нар. Ислямски емират, т.е. своеобразна форма на суннитски шериат, чието сходство условно бихме търсили в шиитския политически ислям на Иран. Това е причината страната на талибаните да не изпълнява посочените ангажименти в споразумението и най-вече в частта за стартиране на вътрешно афганистански преговори с начало 10 март 2020 г. (бюлетин февруари) Неясни са и по-нататъшните отношения между талибаните и останалите екстремистки организации с оглед гарантирането на вътрешната стабилност в афганистанската държава и съседните ѝ, като ангажиментът да бъдат неутрализирани е очевидно пожелателен. Това е и причината администрацията на президента Байдън да оповести, че ще ревизира споразумението, с което фактически го денонсира, а в последвалата реч (18 август 2021 г.) президентът да заяви, че практически споразумението е неизпълнимо, тъй като изтеглянето на американския контингент задължително ще следва някаква форма на хаос. Независимо от това Байдън потвърди правилността на взетото решение за окончателно изтегляне на коалиционните сили от Афганистан, чието присъствие не може да бъде вечно, докато въпросът с бъдещото на страната е изцяло в ръцете на афганистанците и никога не е стояла задачата за налагане отвън на форма на държавно управление. Така де факто наличното споразумение се оказва практически неизпълнимо, пожелателно и изглеждащо по-скоро като формално основание за окончателното изтегляне на коалиционните сили, отколкото споделен ангажимент за уреждане на афганистанския конфликт, което закономерно се потвърди от последвалите събития.

Въпросът касае пряко националната ни сигурност, което се доказа от мигрантската криза през 2015 г., при която България се превърна в елемент от единия от трите миграционни маршрута към Европа и имаше сериозни последици от социално-икономически характер. Развитието на събитията в Афганистан предполага много по-сериозна миграционна криза в непосредствено бъдеще – дневно бежанците в Турция възлизат на около 1500 души с тенденция на нарстване до 2000 и повече.

ЧКЦИОС използва методика на ЕС за оценка на риска, която в случая категоризира риска от миграционна вълна в четвърта степен по скала от 1 до 5 – с вероятност „над стредната“ и въздействие „над средното“. Това предполага спешни мерки за превенция, мониторинг и непосредствена защита на Република България в качеството ѝ на надежден член на ЕС и НАТО.

 

Д-р Пламен Христов