Бюлетин февруари 2021

Геополитическата обстановка в широкия Черноморски регион
(Гърция, Кипър, Ирак, Турция, Афганистан, Украйна)

Гърция/Кипър

Деескалация на напрежението в гръцко-турските противоречия

Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш организира неформална Международна конференция по Кипърския въпрос, която ще се проведе в началото на следващия месец. Форматът на конференцията е пет странен – двете кипърски общности и трите страни гаранти (Великобритания, Гърция и Турция), което се оказва проблемно за гръцката и гръцко-кипърската страна. Двете настояват лидерът на гръцко-кипърската общност да присъства в качеството и на президент на Република Кипър, освен като гръцко-кипърски лидер.

Обстоятелството, че сатутът на форума е неформален предполага, че ще се осъществят консултации, които няма да имат характер на преговори, без да произтичат договорености или ангажименти. Целта е да се разкрият реалните възможности за бъдещи преговори.

Паралелно на подготовката по Кипърския въпрос продължават консултациите и по целия спектър на гръцко-турските противоречия с насрочването на следващ кръг на разговорите за началото на следващия месец в Атина. Международният фактор изразява пълна подкрепа на процеса, тъй като спомага за деескалация в регионалното напрежение. Създадени са условия за конкретни стъпки в рамките на т.нар. политика на ниски тонове чрез сътрудничество в области от взаимен интерес (туризъм, търговия, транспорт, пандемия и климатични промени) и комплекс от мерки за укрепване на доверието и сигурността (механизъм за деконфликтация в НАТО). Ключовото значение е балансът между гарантиране на националния суверенитет (за гръцката страна) и териториалната цялост (за турската страна).

Настоящата фаза на плато в гръцко-турските противоречия открива благоприятни възможности за инициативи на регионалните държави, вкл. и България. В този контекст Гърция балансира на турската политика в Персийския залив и Средиземноморието. Учреден беше форум за многостранен диалог и сътрудничество в Атина (11 февруари) с участието на Гърция, Кипър, Франция, Египет, ОАЕ, Саудитска Арабия и Бахрейн на равнище министри на външните работи. С изключение на Саудитска Арабия всички участници във форума имат дипломатически отношения с Израел, а Гърция/Кипър притежават привилегирован статут. Участващите държави са страни по Международната конвенция на ООН по морско право, 1982 г., което създава обща юридическа основа за сътрудничество, но изолира Турция, която не е подписала конвенцията. Инициативата е първа по рода си и се посреща от Анкара с особена ревност, защото консолидира арабските държави от региона против политиката й.

Ирак

Приемането на Бюджет 2021 от иракския парламент изглежда все още несигурно след няколко месечен маратон на консутации между депутатите на религиозните общности, главно кюрдската и шиитската. Проектобюджетът премина обсъждане в ресорната парламентарна комисия и предстои да бъде внесен в пленарна зала. Комисията прие корекция на бюджетния дефицит от 47% на 19% от БВП, като общата стойност на бюджета за тази година се предлага да бъде 89,6 трлн.щ.д. (113,1 трлн.щ.д. в правителствения проект).

Ако бъде приет законът ще послужи за основа на устойчиво и ефективно междуконфесионално сътрудничество. Нужно е разбирателство отвъд опростената договореност за квота от 250 000 барела дневно от Иракски Кюрдистан в производствения капацитет на федералната петролна компания SOMO срещу финансиране на регионалния бюджет. Необходимо е споделено разбиране за интегрираност и взаимна свързаност на федералното и автономното финансово, икономическо, енергийно, търговско и транспортно пространство. Консенсусът в това отношение гарантира справедливо разпределение на приходите от петролната и не-петролната индустрия в Ирак.

Турция

Централно място във вътрешнополитическия и обществен живот в Турция зае смъртта на 13 турски граждани в планината Гара, Северен Ирак. Според официалната версия на турските власти лицата, държани като заложници повече от пет години, са екзекутирани (10 февруари) от бойци на Кюрдската работническа партия (ПКК). Трагичният инцидент е констатиран в хода на провежданата от турските въоръжени сили операция в Иракски Кюрдистан по прочистване на района от бойци на ПКК и спасяване на заложниците.

Новината задълбочи полемиката между управляващи и опозиция в Турция. Размениха се остри нападки в опит да бъде потърсена отговорност за случилото се. От трибуната на Меджлиса (Великото национално събрание на Турция) лидерът на Народнорепубликанската партия Кемал Кълъчдароглу отправи критика към управляващите и обвини за смъртта на турските граждани президента Реджеп Тайп Ердоган.

Реакцията на Кълъчдароглу може да се тълкува като несъгласие с политиката на управляващата Партия на справедливостта и развитието, стремеж за повишаване на електоралната подкрепа за Народнорепубликанската партия и демонстрация на политическа решителност срещу опитите за разединение на опозицията. Вероятно, изявлението е продиктувано и от проведената (15 февруари) от турските власти мащабна операция по задържането на около 700 членове на про-кюрдската Демократична партия на народите по обвинения в съпричастност, подпомагане и връзки с обявената за терористична организация ПКК.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието използва инцидента и общественото недоволство за постигане на вътрешнополитически цели, като демонстрира увереност в политическия курс. Същевременно проличава и стремеж за реализиране на регионални външнополитически цели. Свидетелство за това е изявлението на Ердоган (16 февруари, гр. Трабзон), че възнамерява да разшири обхвата на операциите на въоръжените сили на Турция срещу ПКК в Северен Ирак, като бъдат създадени зони за сигурност в пограничните райони, вероятно подобни на зоните за деескалация на напрежението в Сирия. Това предизвика влошаване на отношенията между Турция и Иран, които имат своето политическо, икономическо, културно и религиозно влияние в Ирак. Официален Техеран осъди (22 февруари) турското военно присъствие в Сирия и Ирак и намесата на Анкара във вътрешните работи на Багдад и Дамаск. Оценено беше, че евентуално увеличаване на присъствието на въоръжените силия на Турция в Северен Ирак (Синджар) ще създаде предпоставки за бъдещи инциденти по сигурността.

Афганистан

Започналите през миналата година вътрешно афганистански преговори за установяване на траен мир в Афганистан между правителството в Кабул и Движение „Талибан“ в Доха, Катар, към момента не постигат съществен прогрес по отношение на позициите и исканията на двете страни.

Обстановката по сигурността от започването на мирните преговори досега продължава да бъде нестабилна, напрегната, дори с индикации и тенденция към увеличаване на насилието в целия му спектър. Високият брой нападения, извършвани от бунтовници от Движението „Талибан“, срещу обекти на афганистанските национални сили за сигурност, както и реципрочният правителствен отговор чрез контратерористични операции, свидетелстват за липса на споделено разбиране и от двете страни за прилагането на мерки за стабилизиране на обстановката.

Официалната позиция на Германия е ясно дефинирана в изказване на външния министър Хайко Маас (3 февруари), в което той подчертава, че изтеглянето на войските на НАТО от Афганистан ще зависи от прогреса на вътрешно афганистанските мирни преговори и няма да бъде обвързвано към конкретна дата. В подкрепа на неговото изказване е и официалното изявление на прес-службата на НАТО, че до началото на май 2021 г. няма планове и не се предвижда съкращаване на числеността на военните контингенти на алианса на територията на Афганистан.

Новата администрация на президента на САЩ Джоузеф Байдън обяви, че ще преразгледа подписаното (29.02.2020 г.) споразумение от бившия президент Доналд Тръмп и Движение „Талибан“, което предвижда значително намаление на американския военен контингент. Към момента позицията на Вашингтон е силно подкрепяна от държавното ръководство и формациите от почти целия политически спектър на Афганистан.

Присъствието на международен военен контингент на територията на страната до голяма степен удовлетворява афганистанското правителство и лично президента Ашраф Гани, което е индикация за резервирано отношение към преговорния процес и желание той да бъде изцяло регулиран от САЩ.

На фона на моментната привидно „патова“ ситуация в преговорите в Катар, смяната на президента Тръмп и неговата администрация и заявената готовност от страните от НАТО за продължаване на операция „Решителна подкрепа“ с голяма вероятност може да се предположи, че до края на 2021 г. няма да бъде постигнат съществен напредък и резултати в политическия процес и стабилизация на сигурността в Афганистан.

Украйна

Мисията на Международния валутен фонд завърши работата си по въпросите за корупцията и съдебната система в Украйна без резултат, отбелязвайки, че е необходим по голям напредък за преразглеждане на програмата, според изявление на постоянния представител на МВФ в страната Йоста Лингман.

През декември 2020 г. мисията на МВФ започна дейност по преразглеждане на програмата stand-by, която е на обща стойност $ 5 млрд. Украйна трябва да получи сумата на няколко транша. Първият транш от 2,1 млрд. е вече факт. Остават още четири транша по $ 700 млн. МВФ отказа да предостави следващ транш и започна дискусии по въпросите за борба с борбата с корупцията и промените в съдебната система. Днес представителите на МВФ заявяват, че няма напредък по поставените въпроси и следващо преразглеждане ще бъде възможно едва през лятото на 2021 г.

Президентът Зеленски коментира, че „програмата не е изпълнена поради няколко основни проблема. Например, в област правосъдие – законът за Висшия съдебен съвет. В продължение на много години беше обещавано, че ще има такъв закон. Признава се невъзможността да се изпълнят много ангажименти за твърде кратко време.

Ако до края на годината МВФ не рестартира програмата stand-by, то има голяма вероятност в началото на 2022 г. страната да изпадне в несъстоятелност. На този етап се очаква, че част от необходимите средства за поддържане на националната икономика ще бъдат взети от резервите на Националната банка. Друга част ще бъдат предоставени чрез нова емисия на средства, което вероятно ще нанесе удар върху стойността на украинската грива. В краткосрочно бъдеще е възможно курсът на гривата да стигне 30 гриви за 1 долар.

Междувременно ситуацията с COVID-19 в страната се влошава, като са възможни последици в политически план. За последните няколко денонощия е регистрирано двойно увеличение на случаите със заразени. За целия период на пандемията в Украйна са регистрирани заболели – 1 317 694, възстановени – 1 155 422 лица, смъртни случаи – 25 461 и извършени тестове 6 772 495 лица.