Бюлетин септември 2021

Геополитическата обстановка в широкия Черноморски регион

Гърция

Рестарт на управлението на Нова демокрация

Премиерът Кириакос Мицотакис извърши (01 септември) реорганизация на правителството в отговор на критиката към управлението на пандемията и кризата с летните пожари, укрепване обществено-политическата подкрепа за управляващата Нова демокрация и завършване на пълен мандат с нова пътна карта с хоризонт 2023 г.

Реорганизацията на кабинета отчита досегашните резултати в правителствената политика, като приоритетни структурни промени бяха извършени в сферата на гражданската защита и здравеопазването, следвани от икономика, климатични промени и туризъм. Промените не са само персонални или технократични, тъй като новите назначения са идейно-политически. Пример в това отношение е повторното назначаване за министър на вътрешните работи на Такис Теодорикакос на мястото на произхождащия от лявото пространство Михалис Хрисохоидис.

За министър на новоучреденото Министерство на гражданската защита, природните катастрофи и климатичните промени беше назначена характерна личност Христос Стилианидис (гръцки кипърец, бивш еврокомисар на Кипър по гражданска защита и евродепутат от кипърската партия ДИСИ).  С оглед конституционните изисквания Стилианидис придоби почетно гръцко гражданство, за да положи клетва като министър. Случаят може да се разглежда като уникален пример, релевантен на проблематиката между България и Северна Македония - ако само си представим възможността политик на Република Северна Македония да стане министър в правителство на Република България и обратното.

В традиционната реч на Солунския панаир премиерът откри новия политически сезон, като оповести политики, които обхващат младежката работна ръка, предприемачите и родителите. Обяви пакет от мерки (данъчни облекчения и помощи) за подпомагане на уязвимите социални групи, сливане на компании, достъп до трудовия пазар за младежи, подкрепа на домакинствата и данъчни облекчения. Ревизирана беше макроикономическата цел за икономически растеж от 3,6% на 5,9%. Представен беше реформаторски профил, съхраняващ трудовата сила по време на пандемията.

Всеобхватен подход в борбата с пандемията

От 01 септември в Гърция влезе в сила законът за задължително ваксиниране на служителите в здравния сектор и защита на гражданите, като неговото прилагане протича нормално, независимо от спорадичните обществени протести на синдикални организации и отделни болнични заведения. Предвидено е наблюдение върху прилагането на закона до 31 октомври 2021 г., когато ще се извърши оценка на въздействието и евентуални корекции.

На парламентарно равнище Нова демокрация е изолирана в законодателните промени, свързани с управлението на пандемията на КОВИД-19 – данъчни облекчения, социално-осигурителни и трудови отношения. Опозицията на свой ред потърси дефицит в държавното управление на антивирусната кампания, на чиято основа да разшири електоралната си подкрепа. Правителството предприе кампания за убеждаване на населението в необходимостта от ваксиниране с цел създаване на защитна имунна стена против разпространението на вируса. Кампанията обхваща родителите и техните деца (12 – 17 години), социални и професионални слоеве. Паралелна кампания в същата насока предприе и основната опозиционна сила СИРИЗА. Резултатите са около 95% от медицинския персонал и 80 – 90% от преподавателите в учебни заведения са ваксинирани.

Гърция поема ръководството на План за действие за отговор на последиците от климатичните промени в Средиземно море

Инициативата на Атина е под лозунга „Средиземноморието – пример за море към 2030“. Има за цел устойчивото регионално развитие. Подкрепя се от президента на ЕС Шарл Мишел, президента на Европейската централна банка Кристин Лагард и генералния директор на ЮНЕСКО Аудрей Азулей. Планът обхваща правителствените мерки в борба с климатичните промени като наводнения, пожари, свлачища и срутища. Поставени са амбициозни цели за намаляване на неорганичните отпадъци с 50%, подпомагане развитието на аква културите и риболова, стратегия за устойчиво туристическо развитие, щадящо околната среда. Те са съчетани с националните мерки в стратегията на ЕС за преход към „зелена“ икономика като пълно затваряне на лигнитните въглищни електроцентрали до 2028г., електрическа свързаност на островите, завършване на програмата „Натура 2000“ до 2022г., въвеждане на електромобилния превоз и приемане на Закон за климатичните промени с План за национално залесяване.

Планът беше тема на среща (17 септември) на върха на държавите членки на ЕС от  Средиземноморие (Гърция, Испания, Италия, Кипър, Малта, Португалия, Словения, Франция, Хърватия). Отправени бяха послания за политическо единство спрямо Турция по Кипърския въпрос, лимитацията на морските зони в Средиземноморието, миграционната вълна от Афганистан, сътрудничеството и обмен на технологии в овладяване на последиците от високите цени на енергията и климатичните промени. През ноември ще има нова среща, посветена на конфликта в Либия и обстановката в Тунис.

Ирак с послание към България като предпочитан европейски партньор

На фона на международната регионална конференция (29 август 2021г.), проведена в Багдад, иракска правителствена делегация осъществи официална визита в София на 04 и 05 септември. Делегацията беше водена от министъра на промишлеността и минералните ресурси Манхал ал Кхабаз и се срещна с представители на Политическия кабинет на премиера на служебното правителство Стефан Янев и министъра на икономиката Кирил Петков. Бяха обсъдени икономически и политически теми от взаимен интерес. Участие взеха представители на големи български компании и БТПП, с които бяха разгледани инвестиционните възможности за изграждане на нови заводи и предприятия и тяхната модернизация.

Визитата отправя послание, че иракската страна гледа на Република България като предпочитан партньор от ЕС в процеса на стабилизиране, възстановяване и развитие на Ирак след военната победа над т. нар. Ислямска държава в Ирак и Леванта. Инициативата създава предпоставки за тласък в развитието на двустранните отношения, които имат сериозен потенциал и традиции от недалечното минало.

Усложняването на хуманитарната обстановка в Афганистан може да превърне в общата ситуация безнадеждна

Поради възникналите трудности в предоставянето на хуманитарни помощи за афганистанското население и вече почти изчерпани налични запаси в складовете на територията на страната, след идването на власт на Движение „Талибан“, на 13 септември 2021 г. ООН инициира донорска конференция в Женева по повод усложняването на хуманитарната обстановка в Афганистан. На конференцията са присъствали около 40 министри, включително германският външен министър Хайко Маас. Много други министри са взели участие в мероприятието чрез видео-конферентна връзка.

В хода на конференцията са изказани различни мнения, като открояващо е  предупреждението на Германия за предстоящо хуманитарно бедствие в Афганистан.

Хуманитарната обстановка допълнително се усложнява и от факта, че повечето служители на ООН в Афганистан са жени, които не са успели да продължат работата си след идването на власт на талибаните. Новите афганистански власти не са в състояние да гарантират безопасността на жените в цялата страна, а и спазването на правото им на труд засега остава твърде неясно.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш официално съобщи, че над 1 млрд. щ.д. хуманитарна помощ за Афганистан са обещали страните членки на ООН, като основният призив е за набирането в спешен порядък на 606 млн. щ.д. до края на годината. Американският представител в организацията е заявил готовността на САЩ за незабавното отпускане на 64 млн. щ.д. хуманитарна помощ.

Гутериш призовава страните членки да осигурят крайно нужната помощ за Афганистан, като в същото време подчертава, че „Народът на Афганистан е заплашен от крах на цялата държава. Международната общност трябва да намери начини да влее финанси, за да позволи на афганистанската икономика да си поеме въздух. Ако тя се срине, последствията ще са пагубни за народа и ще дестабилизира съседните страни с огромен бежански поток.“

Гутереш е заявил, че поради създалата се обстановка след смяната на режима съществува трудност да се изплащат заплатите на служителите на ООН в Афганистан. Замразяването на милиарди долари в афганистански активи, за да не попаднат в ръцете на талибаните, неизбежно водят до сериозен икономически спад, което на практика може да тласне милиони други афганистанци към бедност и глад.

Според статистиката на ООН, още преди идването на талибаните на власт, половината от населението на Афганистан, или около 18 милиона души са били зависими от хуманитарни помощи. Тенденциите клонят към увеличаване на броя на нуждаещите се поради обичайното засушаване през летните месеци, както и недостига на храна и пари след спирането на международната помощ вследствие смяната на управлението.

Предполага се, че около една трета от търсените средства по време на донорската конференция в Женева ще бъдат пренасочени към Световната продоволствена програма, чието проучване от август сочи, че 93 на сто от афганистанците не консумират достатъчно храна и обикновено нямат достъп до пари в брой, за да си купят хранителни продукти. Стряскаща е също прогнозата за следващата 2022 година, според която до половината от всички афганистански деца на възраст под пет години ще страдат от тежко недохранване.

Световната здравна организация също набира финансови средства, за да се опита да стабилизира стотици здравни заведения в Афганистан, които са изправени пред затваряне поради спирането на хуманитарните помощи след изтеглянето на международните военни части от страната.

Върховният комисар по човешките права Мишел Бачелет /бивш президент на Чили/ предупреди, че въпреки уверенията на лидерите на талибаните, че ще зачитат човешките права на жените и етническите и религиозни малцинства, реалността показва съвсем други неща като „през последните три седмици, жените са все повече изключени от обществената сфера. На много места им е забранено да се появяват на публично място без придружител мъж. В много професии жените се сблъскват с ограничения, а в някои райони на момичетата над 12 години е забранено да ходят на училище“. В допълнение Бачелет посочва, че в новото правителство на талибаните няма нито една жена, както и представители на други етноси, освен пущуни.

В резюме, ако държавните служби и икономиката на Афганистан се сринат на цяло, ще станем свидетели на огромни хуманитарни страдания на населението, нестабилност и вероятно изместване на целия фокус на събитията от страната към международен план. Следователно международната общност трябва да намери подход за конструктивен диалог и прагматичен подход към Афганистан, за да предотврати разрастването на по-голяма хуманитарна криза, която ще има не само регионални, но и глобални последици.