Бюлетин януари 2021

Геополитическата обстановка в широкия Черноморски регион
(Гърция, Кипър, Ирак, Либия, Украйна, Турция)

Гърция

Тласък в отношенията с Република Северна Македония

Отношенията между Гърция и Република Северна Македония отбелязаха активизиране с посещение (15 януари) на министъра на външните работи на северномакедонската страна в Атина и на гръцка военна делегация в Скопие.

Инициативата е в рамките на амбицията на страните да активизират прилагането на споразумението за развитие на отношенията, обвързано с промяната на конституционното наименование на Република Северна Македония, и адаптирането на въоръжените й сили към стандартите на НАТО. Подписани са меморандуми за сътрудничество между Дипломатическите академии, гражданска защита и насърчаване на инвестициите. Отбелязан е и съществен напредък в дейността на смесената научна комисия по спорните въпроси в историята, археологията и образованието.

Гърция заявява намерението си да се наложи като „най-добрия съюзник и приятел“ на Република Северна Македония и не крие това да бъде контрапункт на политиката на Турция на Балканите. В този контекст Атина декларира пълна подкрепа за европейското членство на Албания и Република Северна Македония и го счита за належаща необходимост, за да се запълни стратегическата празнота в регионалната политическа стабилност във връзка с турската външна политика към ревизионизъм и износ на политически ислям. Атина и Скопие постигат синхрон в позициите, намеренията и политиките си.

Ваксинацията срещу КОВИД-19 – възможност за политически рестарт

Кампанията за ваксинация беше разчетена от премиера Кириякос Мицотакис като подходящ момент за политически рестарт чрез промени в кабинета. Надеждата, че посредством ваксинирането ще се овладеят финансово-икономическите и социалните последици от пандемията, е аргументът да се извърши (5 януари) изненадваща реорганизация на правителството – 4 министри и 16 заместник-министри. Аргументът на Мицотакис се потвърди в изнесените данни на социологическа агенция ALCO, според които Нова демокрация (39%) има преднина от 15% спрямо основната опозиционна партия СИРИЗА (23,9%) на фона на общо недоволство от управлението на пандемията (спад на одобрението от 84% - май 2020г. на 43%).

Целта на правителствените промени е да се провокира импулс в политическия процес и тласък във финансово-икономическото възстановяване, като се възобнови оптимизмът и доверието в инвеститори, бизнес и население. Същевременно се постига освежаване в състава на правителството, необходимо за консолидиране и разширяване на обществената подкрепа, предвид обстоятелството, че мандатът вече е преполовен.

Отсъствието на промени във водещи министерства като финанси, външни работи, здравеопазване, отбрана и регионално развитие, означава, че основните правителствени приоритети остават без промяна.

Деескалацията на гръцко-турските противоречия преминава през възобновяване (25 януари) на проучвателните контакти по целия им спектър. ЕС трябва да демонстрира сериозност и решителност на своите намерения към Турция, което предстои да намери израз в доклад (март) на Специалния представител по външната политика и политика за сигурност Жозеп Борел. Доверието в Турция като страна кандидат за членство е накърнено и може да се възстанови чрез предвидима политика и сътрудничество.

Двете страни, обаче имат противоположен подход – гръцката се стреми да имплементира трайно въпроса в европейския дневен ред, докато турската – да го изведе на двустранна основа.

Анкара предлага разширен диалог и без предварителни условия по целия спектър от открити въпроси и противоречия. Актът (21 януари) на разширяване на морската територия на Гърция в Йонийско море от 6 на 12 морски мили се представя от Атина като юридически прецедент, основа за следващи намерения (о. Крит), докато Анкара го неглижира и препотвърждава решението на Великото народно събрание, че в Егейско или Средиземно море подобен акт ще представлява casus belli. Гръцките искания се категоризират от турска страна като „плуралистични“ с аргумент третирането от Атина на отстоянието на морските граници на 6 морски мили, а на въздушните – 10 морски мили. Подобен прецедент не съществува.

Турция има амбицията да пакетира Кипърския въпрос в общия спектър на гръцко-турските противоречия, на което Атина и Никозия категорично се противопоставят. Амбицията на Ердоган е да използва възможността да провокира регионална конференция за Средиземноморието, чийто дневен ред включва гръцко-турските противоречия, Кипърския въпрос, конфиктите в Сирия и Либия, към които да се добавят конфликтът в Нагорно-Карабах и стабилизирането на Ирак като модели на постконфликтно развитие.

Атина залага на т.нар. „стратегическо търпение“, като не бърза да влезе в процедурата на проучвателни контакти. До март Гърция ще отклонява предложенията към общата европейска рамка от актуални въпроси, а не на двустранно равнище, въпреки формалното възобновяване на консултациите на 25 януари. Европейският съвет ще служи като институционален лост за допълнителен натиск за отстъпки от турска страна.

Кипърският въпрос пред дилема на своето решение: „двузонова, двуобщностна федерация“ или окончателно разделение

Международният фактор и Кипър подготвят възобновяване на преговорите за решение на Кипърския въпрос чрез свикване на нова петстранна конференция по т.нар. външен аспект на конфликта. Конференцията, прекъсната през 2017г., Мон Пелеран, Швейцария, ще бъде под егидата на ГС на ООН и в нея ще участват гръцко-кипърската общност, турско-кипърската общност и трите държави-гаранти на Република Кипър – Великобритания, Гърция и Турция.

Конференцията има задачата да определи рамките на споразумение, което да гарантира легитимните права на гръцко-кипърската и турско-кипърската общност, посредством де юре преучредяване на съществуващата кипърска държава. Принципите според съответните РСС на ООН са един, единствен суверенитет, една международна представеност и едно национално гражданство.

Новите регионални реалности изправиха страните пред дилема на формулата на решение на Кипърския въпрос: „двузонова, двуобщностна федерация“, конфедерация или създаване на две държави. Противоречията относно достъпа и експлоатацията на ресурсите от въглеводороди в ИИЗ на Кипър заемат отделно място в съдържанието на консултациите. Турската страна предлага равно разпределение на приходите от бъдещия добив на газ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър. Двете общности запазват различие дали този въпрос да бъде включен в преговорите като отделна тема или считан за следствие на бъдещото споразумение.

 

Ирак е в предизборна кампания

Политическата обстановка в Ирак е в състояние на подготовка за извънредните парламентарни избори, първоначално насрочени за юни 2021г. Новогодишното обръщение на президента Бархам ас Салех отдели приоритетно внимание върху произвеждането на изборите на определената дата, за да не се губи време за крайно необходимите финансова, икономическа и политическа реформа. Нещо повече – Салех заяви, че настоящата политическа система на Ирак, възприета от 2003г., е нефункционираща, причинява сериозни проблеми, като реформата й трябва да обхване и Автономен иракски район Кюрдистан. Политическите партии от шиитския блок (Ал Фатах, Ад Дауа ал Ислями, Ас Сайруун) обявиха началото на своята предизборна кампания. Наличието, обаче на реални трудности от организационно-технически характер накара Висшата независима иракска избирателна комисия да предложи отлагане на изборите, а правителството одобри нова дата 10 октомври 2021г. Реално възможно е да бъдат допълнително отложени за следващата година.

Политическият процес протича в крехка среда за сигурност с непрекъснати въоръжени провокации срещу военни и дипломатически обекти на САЩ и Международната коалиция за борба с Ислямска държава в Ирак и Леванта. Висок е рискът инцидентите да провокират ескалиращи реципрочни военни удари от САЩ по обекти на Иран на иракска територия, с което да се предизвика регионална дестабилизация.

Финансово-икономическото възстановяване отбеляза важни стъпки. Внесен беше за парламентарно гласуване правителственият проект за Бюджет 2021, Иракската централна банка извърши девалвация (20,83%) на иракския динар, започнато беше разследване от Висшия съдебен съвет на Иракската централна банка и 13 частни банки за пране на пари и финансиране на терористична дейност. Приключи процедурата по отдаване на концесия на стратегическия проект ФАО (Южен Ирак), с който се създава морски транспортен коридор между Европа и Близкия изток, байпас на Суецкия канал, чиято първа фаза е на стойност $2,645 млрд. Концесионер на проекта е южнокорейската компания Daewoo Engineering&Construction, предпочетена пред китайски конкурент, подкрепян от проиранския политически фактор.

 

Либия

Политическият процес в Либия излезе от фазата на плато, след като националният форум в Женева постигна (16 януари) съгласие за механизъм под егидата на ООН, с който да бъдат избрани преходни президентски съвет и правителство, които ще подготвят насрочените за 24 декември 2021г. извънредни национални избори.

Провалът (21 декември 2020г.) в назначаването на Николай Младенов за Специален представител на ГС на ООН и ръководител на мисията на ООН в Либия е пряко отражение на състоянието на политическия процес. Неуспехът представляваше проекция на изключително фрагментираната външнополитическа конюнктура на Либийския конфликт, чиято геометрия е твърде динамична, като Русия и Турция са водещи фактори. Политическият ислям, изповядван от турското държавно управление, е пречка за възстановяване на стратегическите отношения между Турция и Израел за сътрудничесто в решението на Либийския конфликт. Турската страна търси възможности за възстановяване на сътрудничеството с Тел Авив в дипломатическата, икономическата, военната област и сигурността. САЩ поддържат балансирана позиция в подкрепа на Турция и ОАЕ, доколкото последните успешно се противопоставят на перманентното установяване на Русия в Либия, респ. Северна Африка, като втора точка в Средиземномориския регион (заедно с Латакия и Тартус, Сирия). Оповестяването (15 януари) на алтернатива на Младенов в лицето на ветерана дипломат на Словакия Ян Кубиш, специален координатор на ООН за Ливан, и одобряването му от СС на ООН е следствие на по-горе посочения пробив в политическия процес.

 

Украйна

27.01.2021 г. Върховната Рада одобри промените в митническия кодекс на страната на първо четене. Законопроект № 4297 предвижда следните промени:

1.         Привеждане в съответствие данъчния и митническия кодекс по отношение на определяне на базата за облагане с ДДС и мита при внос на стоки на митническата територия на Украйна или в международни пощенски и експресни пратки, като се посочи, че данъчната основа за добавена стойност е част от митническата стойност (за юридически лица или физически лица предприемачи) или част от общата им фактурна стойност (за физически лица), когато бива превишен необлагаемият минимум от 150 евро.

2.         Възможност за отлагане на плащането на ДДС в рамките на 30 дни от датата на регистрация във временния регистър с едновременно регистриране в допълнителен регистър.

3.         Въвеждане на електронна декларация за международни пощенски и експресни пратки чрез подаване от пощенски оператори и експресни превозвачи на съответните регистри (временни и допълнителни), определяне на информацията, която ще трябва да се вписва в такива регистри, установяване на процедурата и срокове за подаването им до митническия орган.

4.         Установяване на единна писмена форма за деклариране на стоки превозвани в международни пощенски и експресни пратки, което ще улесни автоматизирането на процесите на техния митнически контрол и митническо оформяне, както и поддържането на обективно счетоводство и формиране на надеждна статистика по отношение на такива стоки.

5.         Разширяване на списъка със стоки, чието движение (прехвърляне) е забранено чрез международна пощенска и експресна поща; включване на алкохолни напитки и / или тютюневи изделия в такъв списък, когато се изпращат на граждани или от граждани, независимо от разходите, както и за изпращане в международни пощенски пратки на стоки, забранени за движение в съответствие със законодателството на Украйна.

6.         Разширяване на списъка с документи, които могат да потвърдят фактурната стойност на стоките, като се вземат предвид предизвикателствата на електронната търговия.

Междувременно, според последните социологически проучвания, проведени в средата и края на месец Януари, партията на президента Владимир Зеленски е четвърта политическа сила, а личният рейтинг на президента е паднал под 20%. Ако изборите бяха в последната седмица на месец Януари, резултатите биха изглеждали по следният начин:

Опозиционна платформа – „За живот” (Юри Бойко) – 20,7%

„Европейска Солидарност” (Порошенко) – 15,3%

"Отечество" - 12,6%

„Слуга на народа” – 11,2%

„Сила и чест” - 8,3%

„Глас” - 5,6%.

"Украинската стратегия на Гройсман" - 5,3%

Ако тенденцията на спад се задържи, за следващите президентски избори, били те предсрочни или планови (2024 г.), шансовете на Зеленски за преизбиране се понижават значително. Същото важи и за неговата партия „Слуга на народа”, която продължава да губи позиции.

 

Турция и Великобритания активизират търговско-икономическите отношения

На 29.12.2020 г. министрите на търговията на Обединеното кралство (ОК) и Турция подписаха историческо споразумение за свободна търговия (ССТ). На 1-ви януари т. г., след като Великобритания официално напусна единния пазар на ЕС, договорът влезе в сила. Същият гарантира запазване на досегашните търговско-икономически отношения между двете страни след Брекзит и дава възможност за продължаване на конструктивния диалог в тази насока. До 2023 г. Турция и ОК се очаква да подпишат разширено ССТ, което да способства задълбочаване на двустранните търговско-икономически отношения, като бъдат включени и допълнителни клаузи за сътрудничество в сферата на цифровите услуги и инвестициите.

Президентът на Турция Реджеп Ергодан приветства договора, като заяви, че това е „най-важната за страната сделка след подписаното през декември 1995 г. споразумение за митнически съюз с ЕС“. Позитивите за турската икономика са вече факт, след като в края на 2020 г. и началото на 2021 г. се наблюдава стабилизиране и плавно покачване на стойността на турската лира.

Британските власти са на мнение, че ССТ ще способства стабилизирането на икономиката на страната в хода на овладяването на пандемията от коронавирус. Споразумението се очаква да подпомогне бизнеса, като запази търговските преференции на около 7600 компании и защити хиляди работни места в ОК в производствената, автомобилната и стоманената индустрия.

По същество ССТ включва разпоредби относно търговията със стоки, в т. ч. преференциални тарифи, квоти, правила за произход, санитарен и фитосанитарен контрол; митническия контрол; интелектуалната собственост; държавните поръчки; техническите бариери; конкуренцията; механизмите за защита на търговията; уреждането на спорове.

По официални данни през 2019 г. външнотърговският стокооборот между двете страни възлиза на около24 млрд. щ. д., като ОК е вторият по големина пазар за износ на стоки от Турция. Оценява се, че в отсъствието на подобно споразумение около 75% от този износ ще бъде обект на мита и това ще доведе до загуби в размер на 2,4 млрд. щ. д. Експортът, на стойност около 11 млрд. щ. д., е съставен предимно от злато, текстилни продукти, моторни превозни средства, изделия от желязо и стомана. Същевременно Великобритания изнася към своя партньор автомобили, пластмаси, фармацевтични продукти, електроника и стоки за бита.

Подписаното ССТ свидетелства за намерението на двете страни да издигнат двустранните си отношения на по-високо равнище не само в търговско-икономическия аспект, но и в сферата на сигурността, банковото дело, туризма, транспорта и културата. През текущата година може да се очаква и повишаване на обема на преките инвестиции, които през периода 2002 г. – 2019 г. са от ОК към Турция – 11 млрд. щ. д.; от Турция към ОК – 3 млрд. щ. д. Обстоятелството, че официален Лондон подписа ССТ с Анкара след сключени сходни с Япония, Канада, Швейцария и Норвегия, е свидетелство за престиж и за нарастваща роля на турската икономика в глобален мащаб. В краткосрочен план това ще генерира потенциал за привличане на допълнителни чуждестранни инвестиции в Турция.