Бюлетин юли 2021

Геополитическата обстановка в широкия Черноморски регион
(Гърция, Ирак, Грузия, Турция, Афганистан)

Гърция посреща четвърта вълна на КОВИД, като прилага подоход „от социална изолация към социална солидарност“

Рискът последната модификация „Делта“ на вируса КОВИД-19 да формира четвърта епидемична вълна е на вниманието на гръцките здравни органи, като се прилага завишен контрол на граничните пунктове и вътрешността (островите). Засега се установява, че приносителите на модификацията са около 1% от общия брой на констатираните случаи. Властите оценяват, че се наблюдава нова тенденция на повишаване на заболеваемостта (дневно регистрираните случаи нарастнаха неколкократно от около 2000 в началото на месеца към средно 4500). Те се опасяват, че новата модификация не е толкова смъртоносна, но значително по-лесно разпространяваща се – 2,5 до 3 пъти повече. Пикът на вълната се очаква през втората половина на август, когато случаите се очакват на около 6000 дневно.

Намерението на правителството е да не налага нов локдаун, а да приложи подход на категоризация на хомогенни (ваксинирани) и смесени (неваксинирани) пространства. Всички затворени пространства се използват само от ваксинирани или имунизирани лица. За целта се активизира ваксинационната кампания, разширява се обхватът ѝ с възрастовата група 18 – 25 години, разделят се служителите в компаниите на ваксинирани и неваксинирани, а също и на местата за отдих и настаняване, и задължително ваксиниране за пътуващи до островите. Програмата за ваксиниране на населението се налага като единствен инструмент на правителствената политика за справяне с пандемията. Социологическите проучвания отчитат нарастване на нагласите в полза на задължителната ваксинация, тъй като се възприема разбирането, че по този начин се предотвратява нова вълна на вирусната епидемия. Гръцкият парламент гласува (22 юли 2021г.) законови промени, регламентиращи на практика задължително ваксиниране, временно отстраняване от работа при отказ и освобождаване за съответния период от социални осигуровки. Законовите промени обхващат сферата на здравеопазване, гражданска защита и социално подпомагане, като е възможно да се добави сферата на образованието. Те се основават на чл.25 (4) от конституцията, като премиерът Мицотакис заяви, че държавата е в правото си да изисква от своите граждани изпълнение на задължението за солидарност към обществото и нацията. Президентът Сакеролопулу го подкрепи с изявлението, че конституцията не предоставя правото под предлог личната свобода да се застрашава животът и здравето на останалите хора.

Гръцкото правителство минимизира последиците от пандемията, които имат пряко негативно значение за икономическото възстановяване - увеличаване на социалното неравенство, намаляване на солидарността и влошаване на общия здравен статус на населението. Подготвят се мерки за устойчиво възстановяване на равнището на икономическо развитие на нивата от преди пандемията. Ключово значение за целта притежават структурните икономически реформи. Прогнозите на ЕК за икономическия растеж на Гърция са 4,3% за настоящата и 6% за следващата година, но с висока степен на несигурност.

Гръцкото общество окончателно затвори темата за радикализация следствие от финансово-икономическата криза и миграционния проблем. Заместник ръководителят на профашистката организация „Златна зора“ Христос Папас беше арестуван на 01 юли 2021г. при опит за бягство от страната. Папас се укриваше в Атина от октомври 2020г., подпомаган от украинка. Арестът слага край на поредицата от акции на органите за сигурност за пълното неутрализиране на обявената за престъпна терористична организация бивша парламентарна партия „Златна зора“.

Ирак – политическият център има амбицията след изборите да изведе страната към стабилен хоризонт?

Парламентарните избори в Ирак, насрочени за 10.10.2021г., отново повдигат въпроса за политическия хоризонт на тази възлова за Близкия изток държава. Политическите сили са в предизборна кампания, като в нея се откроява платформата на коалицията между Движение „Ал Хикма“ с лидер Аммар ал Хаким и съюза „Ан Наср“ с лидер бившия премиер Хайдар ал Абади, която има амбицията след изборите да изведе Ирак към стабилно политическо развитие.

Платформата е основана на установяване на пълен контрол върху разпространението на оръжие, отделяне на паравоенните милиции от политическите партии и тяхното интегриране в държавната система за национална сигурност, премахване делението на религиозно-сектантски-партиен признак, досега прилагано в структурата на правителството и държавните институции. Отношенията с Иран и Турция трябва да се развиват на равнопоставена основа при взаимно зачитане на националния суверенитет и суверенните права на иракската страна по въпросите на сигурността, борбата с тероризма и икономическата политика. Споровете между федералното управление и Кюрдската автономна власт в бюджетната област и управлението трябва да гарантират политическия интегритет.

Платформата на иракския политически център по същество е много близка до разбирането на демократичната общност, ангажирана с възстановяването, стабилизирането и развитието на Ирак след военната победа над т.нар. Ислямска държава в Ирак и Леванта. Нейната характерна черта е умереност и съвременност,  което я прави заредена със значителен оптимизъм на фона на декларациите на някои партии за неучастие в изборите и несигурността с американското и международно присъствие в Ирак.

Грузия

Грузия създаде нова междуведомствена комисия за развитие и прилагане на държавната стратегия за деокупация и мирно разрешаване на конфликтите. Освен държавни структури в работата на комисията ще участват и граждански организации, чиято дейност ще бъде координирана от МВнР на Грузия. Комисията ще работи и с чуждестранни партньори. Министър-председателят на Грузия Иракли Гарибашвили обяви, че страната ще изгради мрежа за социално-икономическо възстановяване на районите на Гали (Абхазия ) и Акалгори (Ленингор, Южна Осетия). Новата инициатива на грузинското правителство се посреща с недоверие от страна на де-факто правителството на Абхазия.

Турция

Вътрешнополитическата обстановка в Република Турция продължава да бъде напрегната, въпреки успешните външнополитически ходове на президента Ердоган. Основен интерес поражда въпросът за евентуални предсрочни президентски избори. Редовните избори са през 2023г. Отговорът на въпроса дали и ако има такива, то кога, зависи от множество фактори.

На първо място е поведението на опозицията и най-вече на основната опозиционна партия. Важен детайл е искането за снемане на парламентарния имунитет на Кемал Кълъчъдаролу, лидера на Републиканската народна партия, което турската прокуратура внесе в началото на този месец. Други процеси от подобен характер също очакват своето развитие.

На второ място може да се отбележи сложната икономическа обстановка и в частност политиката на централната банка, която запази непроменен основния лихвен процент. Според различни източници до края на лятото се очаква допълнително повишение на инфлацията на фона на последното повишение от 17.5 % за месец юни.

На трето място детерминиращ фактор представлява усложняващата се бежанска обстановка в страната.

С влошаването на обстановката в Афганистан и превземането на все по-голяма част от страната от движение „Талибан” нараства потокът от бежанци към Турция. От средата на месец юли, турските власти отчитат пристигането на средно по 1000 нелегални емигранти от Афганистан в Турция. Значително са увеличени и молбите за получаване на виза от афганистански граждани в действащите дипломатически представителства на Турция в Афганистан. Продължава и миграцията от Африка по море. Турция вече приема 3,6 млн. сирийци на своя територия, които предлагат евтина работна ръка за сметка на работните места на младите турци.  Тъй като основната цел на нелегалните емигранти е Западна Европа, може да се очаква, че до края на месец юли драстично ще нараснат мигрантските потоци към границите на Турция с Гърция и България.

И на последно място можем да споменем усложняващата се обстановка с COVID 19. Последните прогнози сочат нарастване на новозаразените, като за месец август се очаква те да стигнат до 40 000 на ден.

Афганистан

Обстановката по сигурността в Афганистан задълбочава кризата и клони към пълен разпад на държавността на страната.

След предприетите действия на изтегляне на международните военни контингенти от територията на Афганистан, в резултат на постигнати договорки между САЩ и Движение „Талибан“, се наблюдава ескалация на напрежението във всички части на страната.

В периода януари - юни 2021г. в резултат на предприетите активни офанзивни действия от страна на талибаните срещу афганистанските сили за сигурност са загинали близо 1659 и са ранени 3524 цивилни граждани. Това е значително покачване в сравнение със същите периоди за предходни години.

Според доклади на ООН разклонението на терористичната групировка Ислямска Държава – „Вилаят Хорасан“, опериращо на територията на Афганистан е започнало да привлича на своя страна бойци на Движение „Талибан“, които се обявяват открито срещу американо-талибанското споразумение, постигнато на преговорите в Доха, Катар.

Независимо от претърпените загуби и влияние на „Ислямска Държава – Вилаят Хорасан“ в източните провинции Кунар и Нангархар, групировката се е прехвърлила в други провинции като Нуристан, Багдис, Сари-Пул, Баглан, Бадахшан, Кундуз и Кабул.

Групировката е укрепила своите позиции в столицата Кабул, както и в другите окръзи на провинцията. Извършват се голям брой нападения, отвличания и екзекуции срещу представители на малцинствени етнически групи, активисти на политически партии, държавни служители и служители на афганистанските национални сили за сигурност.

Към момента и другата терористична организация „Ал-Кайда“ е съхранила своето присъствие в 15 афганистански провинции. Според непотвърдена информация изнесена в медиите нейният лидер Айман ал-Зауахири от дълго време се намира на територията на Афганистан, жив е, но много болен.

Независимо от постигнатите договорки между САЩ и Движение „Талибан“ (февруари 2020, Доха, Катар), където талибаните са поели отговорност за спиране на всякакви контакти с „Ал-Кайда“ и други терористични организации, опериращи на територията на Афганистан, наблюденията са, че това не се изпълнява в пълен обем.

От своя страна президентът Ашраф Гани се опитва да запази консолидацията на държавата и възвърне нормалността в обстановката на сигурността в страната. Извършваните контратерористични операции на силите за сигурност са не достатъчни и претърпяват провали поради не достатъчното обезпечаване с оръжие и боеприпаси, слабата подготовка на кадрите, не достатъчната мотивация за справяне с трудностите. Голяма е бройката на дезертиралите от състава на афганистанската армия и полиция, които директно се вливат в редиците на терористичните групировки с личното си снаряжение, а понякога и с материална част (джипове и бронетранспортьори).

Голяма част от мирното афганистанско население в конфликтните зони е загубило доверие в способностите на афганистанските национални сили за сигурност да се справят с проблемите и е принудено да се въоръжава незаконно, за да се самоотбранява. Започнали са процеси по сформиране на опълчения, предимно на родов принцип в редица окръзи на провинциите, където контролът на Движение „Талибан“ е почти 80-90 %.

Очертава се трайна тенденция за нарастване на броя на тези, които са принудени да напуснат своите домове и тръгнат по пътя на незаконната миграция през Иран и Турция към страните от Западна Европа.

 

Авторски колектив:
Д-р Пламен Христов (Гърция, Ирак)
Валентин Сарлов (Турция)
Станимир Станев (Грузия, Турция)
Иван Иванов (Афганистан)