Бюлетин юни 2021

Геополитическата обстановка в широкия Черноморски регион
(Гърция, Иран, Турция, Украйна, Афганистан)

Гърция

Овладяването на пандемията на КОВИД-19 в глобален и национален мащаб позволява постепенното възстановяване и на гръцката икономика, в която туризмът заема дял от 1/5. Правителството стартира (15 юни 2021 г.) платформа за подпомагане на сектора. Туристическите фирми ще могат да кандидатстват за дотации до 400 000 €, ако удостоверят спад в приходите си за 2020 г. в минимален размер 30% от оборота през 2019 г. Бюджетът на мярката е 350 млн.€.

Намалява значително натискът върху здравната система, след като броят на постъпващите за лечение е трайно по-малък в сравнение с изписваните пациенти - 27,5% в полза на втория показател. Това позволява освобождаване на капацитет за заболяванията от общ характер.

Правителството внесе нова законодателна рамка на трудовите отношения. Тя отчита съвременните обстоятелства в трудовия пазар, настъпили във връзка с пандемията, и има амбицията да предостави адекватен отговор на появилите се предизвикателства.

Въвеждат се цифрова трудова карта; автономна администрация за трудов надзор; допълнително право на отпуск; гъвкаво работно време, размер на извънредния труд и работа от дистанция; нов регламент за правото на протест и гражданска отговорност при провеждането му; разширяване обхвата на правото на търговска дейност в почивни дни. Характерен момент е ограничаването на монополното положение на синдикатите, като трудещият се ще може да избира дали да сключва индивидуален или колективен трудов договор.

Законопроектът беше посрещнат критично от парламентарните партии, освен Нова демокрация, и синдикален протест. Стабилната здравна и финансово-икономическа ситуация позволява изпълнение на четиригодишния правителствен мандат на управляващата Нова демокрация.

Потвърждение на тази прогноза е оповестеното (18 юни 2021) одобрение на ЕК на Гръцкия национален план за възстановяване – „Гърция – 2.0“ в размер на €30,5 млрд., който стартира от юли тази година с €4 млрд. Съвместната пресконференция на Председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и премиера Кириякос Мицотакис на фона на емблематичния археологически комплекс Археа Агора демонстрира национален дух и поглед към бъдещето. Акцентът беше поставен върху цифровото управление, образование, трансформация и преструктуриране на енергийния сектор.

Двустранните отношения с Турция - без напредък

Проведените срещи на високо равнище между министрите на външните работи (29 май 2021 г., Атина) и лидерите на двете държави (14 юни 2021 г., сесията на НАТО) не спомогнаха за конкретен напредък по решение на спорните въпроси, но спомогнаха за гарантиране стабилността на регионалната обстановка в Средиземно и Егейско море в непосредствено бъдеще, за да не се повторят събитията от лятото на 2020 г.

Страните потвърдиха своите амбиции за нормализиране на отношенията, независимо от откритите въпроси в двустранните отношения. Приети бяха 25 мерки за укрепване на доверието и сигурността, като възможностите за конкретен напредък в търговско-икономическото сътрудничество са ограничени на този етап. Открита беше „червена“ телефонна линия между премиера на Гърция и президента на Турция. Налага се очакването широкото ветрило на турската външна политика да окаже конструктивен ефект върху нормализиране на обстановката по откритите въпроси в Егейско, Средиземно море, Кавказ, Близък изток, Африка и Балканите.

Иран

Проведени (19 юни 2021) бяха избори за нов президент, на които от първия тур беше избран Ибрахим Раиси. Новият президент ще встъпи в длъжност през август.

Изявления на Ибрахим Раиси показват, че ще продължат преговорите във Виена за възобновяване на Съвместния всеобхватен план за действие (т.нар. „ядрена сделка“) и вдигане на финансово-икономическите санкции. Същевременно Техеран ще възприеме твърд конфротационен външнополитически курс.

Избирането на Ибрахим Раиси е прелюдия към очакваната смяна на Върховния духовен лидер Аятоллах Али Хаменей, чиято възраст е напреднала и има спекулации относно здравословното му състояние. Юридически ще се извърши конституционна промяна, която ще замени президентската институция с премиер, избиран от парламента. Структурната промяна на политическата система трябва да уплътни още едноличната власт на Върховния духовен лидер. Преките президентски избори ще се заменят с избор на премиер от парламента. Кохезията във висшия политически елит ще спомогне за плавен преход в смяната на Върховния духовен лидер, който най-вероятно ще е новият президент Ибрахим Раиси. Това ще увеличи неимоверно централизирания характер на политическата система и ще отчужди търговско-икономическите контакти със САЩ и Запада. Респективно ще се отворят перспективи за активизиране на сътрудничеството с трети страни, съответно и България.

Турция

Несъмнено акцентът за юни 2021 година по отношение на външната политика на Република Турция бе срещата между турския президент Реджеп Ердоган и американския му колега Джоузеф Байдън. Срещата, която „международната общност очакваше с нетърпение”, се състоя след форума на върха на НАТО в Брюксел. Основните акценти в нея са били свързани с влошаването на турско-американските отношения, вследствие закупуването на руските системи за ПВО С-400, изтеглянето на САЩ от Афганистан и подкрепата за кюрдското малцинство в Турция. Разговорът между двамата президенти е продължил около 45 минути. Не е отчетен напредък по въпроса за С-400 и отказа от американска страна за турско участие в програмата Ф-35. Напредък не е отчетен също така по отношение на кюрдския въпрос, нито по въпроса за продължаващо турско участие в Афганистан след изтеглянето на американците.

Турският президент е заявил, че подкрепата за кюрдската работническа партия (ПКК) трябва да приключи, но американският му колега не е изявил конкретно виждане по този въпрос. По отношение на Афганистан, турският президент е заявил, че Турция е готова за мисия в страната при условие, че в нея участват Пакистан и Унгария, като получат дипломатическа, логистична и финансова подкрепа от САЩ. Изявлението идва вследствие на обявеното решение на талибаните, че „като член на НАТО Турция трябва да изтегли войските си от Афганистан въз основа на споразумението, което бе подписано със САЩ на 29 февруари 2020 г“.

Акцентът във вътрешната политика на страната за втори месец продължава да бъдат интервютата на считания за бос на турската мафия Седат Пекер. Пекер продължава да оповестява интересни факти около политически личности близки до президента Ердоган, като основната му атака е насочена срещу вътрешния министър Сюлейман Сойлу. Въпреки силната подкрепа от страна на Ердоган, изглежда, че позициите на Сойлу се разклащат, след като разследване на вътрешното министерство е показало, че наистина е пътувал в самолет, собственост на турския бизнесмен Сезгин Коркмаз, обвинен в пране на пари и престъпна дейност. По информация от различни източници, името на Сойлу не е било сред поканените гости на последното президентско събитие при Реджеп Ердоган. Изглежда вътрешният министър вече не е желан в компанията на президента.

Междувременно, последните социологически проучвания показват, че 52,6 % от турското население считат, че твърденията на Пекер са истина. След изказванията му подкрепата за управляващата коалиция е спаднала до 38,6%, докато опозиционният национален алианс повишава подкрепата си с 4,6% до 43,2%.

Украйна

Основното събитие в Украйна за месец юни 2021 г. е внасянето от президента Володимир Зеленски на проектозакона за „Предотвратяване на заплахи за националната сигурност, свързани с особено влиятелни лица, притежаващи значителна икономическа или политическа тежест в обществения живот” (известен още като закон за деолигархизацията). Законопроектът предвижда ограничаване на правата за определени лица, класифицирани като „олигарси”, да участват в приватизационни сделки, финансирането на политически партии или управлението на средства за масова информация. Според слухове във върховната Рада, президентът е заплашил своите съпартийци от „Слуга на народа” с разпускане на правителството и предсрочни избори, ако законопроектът не бъде приет в най-близко бъдеще. Заплахата от предсрочни избори вероятно е насочена към мажоритарно избраните депутати, тъй като следващите избори ще се проведат по новите изборни правила, които изключват мажоритарен вот. Реакцията на президента е свързана с факта, че Международният Валутен Фонд (МВФ) разчита на Зеленски да предприеме мерки срещу олигархията и корупцията в страната, за да отпусне следващия транш от средства за украинската държава.

Според различни оценки съществува реален шанс законопроектът да бъде приет, тъй като Зеленски е провел сериозни разговори с някои от най изявените олигарси в страната, сред които са Игор Коломойски и Ринат Ахмедов. Вследствие на тези разговори, президентът е предложил „по-леката версия” на закона, която позволява на Съвета по национална ситурност към Президента на Украйна, да определя кой е олигарх и кой - не. Въпреки приемането на закона, обаче редица анализатори считат, че това няма да удовлетвори МВФ и съществува реална опасност Украйна да изпадне в несъстоятелност до края на 2021 г. или началото на 2022 г.

Афганистан

Американска междуведомствена делегация, оглавявана от специалния представител на САЩ за Афганистан Залмай Халилзад, посети Кабул през юни. Пратениците се срещнаха с президента Ашраф Гани, председателя на Върховния съвет за национално помирение Абдула Абдула, председателя на долната камара на парламента Мир Рахман Рахмани и други висши държавни служители. Според много информационни агенции фокусът на преговорите не е бил върху мирния процес, а върху отношенията между Кабул и Вашингтон след изтеглянето на войските на САЩ.

През май страните членки на НАТО предложиха на Турция да поеме сигурността на летището в Кабул след оттеглянето на въоръжените сили на САЩ. Много западни и турски експерти започнаха да говорят за забележимо увеличение на влиянието на Турция в региона. Това се дължи на факта, че Анкара, единственият представител на мюсюлманите в Северноатлантическия алианс, успя да изгради добри отношения не само с официален Кабул, но и с движението на талибаните.

Във връзка с това Турция успя да използва културната и религиозната си близост с Афганистан в защита на своите интереси, да провежда активна политика и да участва в печеливши икономически, културни и хуманитарни проекти. На тази основа в НАТО се предполагаше, че Анкара е в състояние не само да осигури контрол и сигурност на летището в Кабул в случай на заплаха, но дори да поеме ролята на посредник за национално помирение в страната. Стигна се дотам, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган възнамерява да използва този фактор в трудния диалог с американския президент Джо Байдън, за да накара западните партньори да признаят специалната роля на Турция в бъдещата мисия за посредничество в Афганистан. Но буквално в навечерието на срещата на върха на НАТО последва неочакван удар за Анкара от страна на талибаните. Техният представител поиска Турция да изтегли войските си заедно с други държави - членки на алианса:

„Като член на НАТО Турция трябва да изтегли войските си от Афганистан въз основа на споразумението, което подписахме със САЩ на 29 февруари 2020 г.“, цитира афганистанският телевизионен канал TOLO News официалния представител на талибаните Suheil Shahin. „Турция е велика мюсюлманска държава. Афганистан има исторически връзки с нея. Надяваме се да имаме близки и добри отношения, след като в бъдеще в страната ни бъде създадено ново ислямско правителство."

Според различни източници, след тези новини, президентът Ердоган е трябвало да пренапише аргументите си за срещата с Джо Байдън в движение. След срещата той заяви, че Анкара е готова да поддържа военно присъствие в Афганистан, но за това ще се нуждае от подкрепата на Вашингтон. Според него, за да се изпълни нова мисия в Афганистан, освен Турция, е необходимо да се включат Пакистан и Унгария.

След тези думи, САЩ заявиха, че„Анкара е изложила трудни условия“.Според турското издание Türkiye, този ход на събитията осуетява всички надежди на Анкара „да се утвърди в региона, по примера на случилото се в Азербайджан след втората карабахска война и да започне активно проникване в Южен Туркменистан и Таджикистан".

Това е вторият удар върху плановете на Турция за региона. Първият се състоя, когато всичките й усилия да свика международна конференция за афганистанския мир в Истанбул се провалиха. Тогава Анкара се опитваше да стане, ако не най-влиятелният, то забележим играч във вътрешната политика на страната.

Сега, ако Турция реши да остане в Афганистан, тя ще трябва да се изправи пред различни варианти за развитие на събитията: разпадане на страната, междуетнически конфликти, опити на различни политически и етнически сили да привлекат Анкара на своя страна и т.н. Във всеки един от тези сценарии, Турция ще трябва да използва военна сила и да бъде воюваща страна. Тази перспектива не отговаря на политиката на президента Ердоган. Той желае да постига значими резултати чрез активна дипломация без изразходването повече на големи политически, икономически и военни ресурси. Освен това, други сили като Русия, Пакистан, Индия и Китай също имат своите стратегически интереси в Афганистан. Те също се подготвят за изтеглянето на САЩ. Дали Турция ще се осмели да отвори още един фронт за своята политика предстои да видим. Във всеки случай, Афганистан ще става все по оспорвана зона за вбъдеще.