Рецензия на монография

СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ НА КОНФЛИКТИТЕ В СРЕДИЗЕМНОМОРСКИЯ РЕГИОН
Автор: д-р Пламен Христов Рецензент: проф. Николай Слатински

1.Актуалност и значимост.

 

Монографичният труд на Пламен Христов анализира изключително важно за глобалната, континенталната, регионалната и националната сигурност геостратегическо и геополитическо пространство – Средиземноморието, в което се пресичат интересите на велики и регионални сили и, което е особено ценно за нас, на държави с ограничени ресурси за влияние. Подчертавам това, защото ние трябва разчупим тесните рамки на Балканите, да осъзнаем принадлежността си към и Черноморието, най-вече към Югоизточна Европа и още по-широко – към Средиземноморието. Много рискове и опасности за сигурността на Европа идват от южния бряг на Средиземно море, където не бива да подценяваме източници на напрежение като екстремизмът, фундаментализмът и тероризмът, бедността, корупцията, организираната престъпност и изостаналостта, отсъствието на демократични традиции, демографският взрив и бежанските потоци, незаконната търговия с оръжия, оскъдните водни ресурси и т.н. Срещу подобни рискове и опасности една разпокъсана и изолирала се (особено Западна) Европа трудно може да устои без да понесе значителни загуби.

Авторът е разгледал различните измерения на конфликтите в Средиземноморския регион. Много ценни са акцентите върху финансово-икономически специфики, юридическите рамки на геополитическите амбиции и енергийните цели на глобалните, регионалните и местните актьори.

Необходимо е да се посочи едно важно достойнство на монографията, а именно това, че у нас, а едва ли само у нас, този регион се възприема в една или друга степен фрагментирано, като поделен на отделни субрегиони, всеки със своите рискове и своите трудни за разплитане възли, обременени от бурната и противоречива история, религиозните, етническите и социални вражди. Пламен Христов формулира своята теза, че между конфликтите в широкия Средиземноморски регион има пряка връзка и успява аргументирано, разумно и професионално да докаже тази теза.

Анализирана е ролята на основните актьори в региона Саудитска Арабия, ОАЕ, Израел, Турция, Иран (на чието противопоставяне със САЩ е отделено особено внимание). Поучителна е авторовата гледна точка за такива остри и много трудно разрешими конфликти като Кюрдския и Либийския. Специален прочит заслужава дисекцията, ала защо не и вивисекцията на Кипърския конфликт, на който Пламен Христов е един утвърден познавач. Като специалист по енергийната тематика, авторът успява категорично да ни убеди, че вече не е възможно да се анализират които и да било конфликти в този регион (а и не само в него), без да се втъкае в анализа им – както той я нарича – енергийната компонента. На мен подобно виждане несъмнено ми импонира, защото отдавна показвам и доказвам, че полето на международните конфликти вече е четиримерно – геостратегия, геополитика, геоикономика и геоенергетика. А точно в геоенергийното измерение на това поле българската политика и икономика куцат, те са лишени от задълбочена експертиза и в това отношение монографията на Пламен Христов може да допринесе с високото си равнище.

Ще посоча, също така, актуалността на монографията – тя не само държи ръка върху пулса на съвременните процеси, но ги проследява, образно казано, буквално до днес – това се вижда от конструкцията за финансово-икономическата криза, в която е отразена и ковид-проблематиката.

Монографията е написана по всички канони и закони на един научен труд, тя се базира на системния подход, в нея има и политологични модели, и културно-антропологични дискурси, и социално-психологически наративи, а също така и идентификация, анализ и оценка на рисковете. Постигнат е респектиращ качествен синтез на българската и европейската научни гледни точки.

2. Структура и резултати.

Монографията се състои от пет глави – те са напълно равностойни и се допълват взаимно.

Глава Първа изучава геополитическото измерение на конфликтите в Средиземноморския регион. Това се осъществява чрез постигане на своеобразен резонанс от прилагането на знанията от науката Геополитика и чрез осмисляне на съвременните тенденции в геополитиката, разбирана като глобална политика. Наистина е поучително да се четат страниците, които са посветени както на геополитическите аспекти на енергийните противоречия в конфликтите в Сирия, Либия, Ирак и Кипър, така и на енергийните акпекти на геополитическите противоречия между основните актьори (във- и извън-регионални), заложени в тези конфликти, като най-тъмна тук, разбира се, е сянката, хвърляна върху сигурността и стабилността на разширените региони на Близкия изток и Средиземноморието от острите, с елементи на необратимост, противоречия между САЩ и Иран. Не по-малко компетентно са изследвани мястото и ролята на Ислямска държава, която въпреки понесените тежки удари, остава критичен фактор по отношение на Ирак и Кюрдския въпрос там.

Глава Втора е назована амбициозно и в същото време твърде експретно – „Финансово- икономически характеристики на средата за сигурност в Средиземно море“. Няма съмнение, че навсякъде, където говори за Средиземно море, авторът подразбира Средиземноморския регион. Това, че този регион от доскоро близка периферия на ключови геополитически пространства, се превръща самият той в геополитически център, само нараства неговото значение като средищен и същевременно кръстопътен и комуникационен „слънчев сплит“ и то особенно когато иде реч за енергийните трасета. Достатъчно място е отделено така също на влиянието на ковид-пандемията и ценовата конфронтация на петролния фронт, защото дестабилизиращата им роля е значителна.

Специално внимание ще обърна на Глава Трета. Тя е посветена на юридическите рамки на отношенията в Средиземноморския регион. Тук авторът ни показва професионална висока класа, отсъстваща напоследък в българската дипломация. Като неспециалист в тази тематика, но винаги опитващ се да вникна в нормативната (норми – и като закони, но и като ценности) тематика, ми бе полезно и съм убеден, че за мнозина други и то специалисти в правото или за региона, би било също така полезно, написаното за ролята и значението на Международната конвенция на ООН за морско право, третираща най-сложните и спорни проблеми за лимитирането на континенталния шелф, за изключителните икономически зони и за експлоатацията на техните природни ресурси.

Лично за мен най-силна и най-стилна е Глава Четвърта, разглеждаща взаимозависимости между Иракския политически въпрос, Кипърския, Либийския и Сирийския конфликт, обусловени от енергийната компонента. Тук Пламен Христов е обгърнал необятното, въпреки скепсиса по този въпрос на един руски литературен персонаж. Няма да пресиля нещата, ако кажа, че авторът демонстрира своя висш научен, дипломатически, професионален и експертен пилотаж. Той ни убеждава аргументирано, че има обща енергийна компонента в геополитическите амбиции на глобалните сили и регионалните актьори в този ключов регион – и особено в Източната му част.

Глава Пета запазва нивото на предните глави и служи като своеобразен синтез на цялото научно изследване. В нея авторът е проявил творческа дързост, увенчала се с успех, да предложи модел за мониторинг, управление и евентуално решение на конфликтите в Средиземноморието на базата на общата им енергийна компонента. Оттласквайки се от вече казаното, той анализира моделите на тристранно регионално сътрудничество в Източното Средиземноморие, прилагани от Гърция и Кипър с Египет и Израел, и дава модел за решение на политическия въпрос на Ирак. Предлага се и визия за реактивиране на двустранното ни сътрудничество с държавите в региона.

3. Изводи.

Монографията на Пламен Христов е безспорен успех за него. С нея той не само доказва отново своите качества на дипломат и специалист в регионалните аспекти на сигурността, като проектира широките си знания и задълбочените си познания по тях към Средиземноморския регион, но с този труд той отговаря на потребността от качествени разработки за този регион, за който съществува определен дефицит от експертиза дори на високо управленско ниво. Би било добре неговият труд да стигне до заинтересованите институции и ведомства, особено до нашите министерства – външното, икономическото, финансовото, отбранителното и дори вътрешното.

Необходимото условие за това е публикуването на тази монография във Военна академия, доколкото ВА остава единствения научно-преподавателски храм, разработващ фундаменталните въпроси на сигурността и отбраната, вътрешния ред и външната политика. Ето защо препоръчвам нейното публикуване и съм убеден, че това ще бъде без никакво съмнение едно вярно решение. Монографията на Пламен Христов е толкова актуална и с такива професионални знания, че тя може веднага да бъде използвана в учебния процес във Военна академия, свързан както с проблемите на националната и миждународната сигурност и геополитиката, така и със сложните въпроси на регионалната, енергийната, екологичната, икономическата и финансовата сигурност.

12.12.2020 г.                  Рецензент:                      проф. Николай Слатински