СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ НА КОНФЛИКТИТЕ В СРЕДИЗЕМНОМОРСКИЯ РЕГИОН
18 яну

Рецензия на монография

СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ НА КОНФЛИКТИТЕ В СРЕДИЗЕМНОМОРСКИЯ РЕГИОН
Автор: д-р Пламен Христов Рецензент: проф. Величка Милина

18 януари 2021

1. Актуалност и значимост
Темата на предложената за рецензиране монография е изключително актуална. Източното Средиземноморие днес е във фокуса на геополитическите отношения и интересите на ключови играчи в международните отношения.
Безспорно евристичен момент в изследването е аргументирането на тезата за обективната връзка между конфликтите в Близкия изток, Либия и Кипър, досега автономно разглеждани от науката и дипломацията. Водещо значение е придадено на противопоставянето Иран – САЩ (Саудитска Арабия, ОАЕ, Израел) и финансово-икономическата криза (социална, енергийна и COVID-19), която е обща съставляваща на всички основни конфликти в т.нар. Широк Близък Изток. Оценена е новата роля на Турция в Кюрдския и Либийския конфликт и разширяването на обхвата на противоречията й с Гърция.
Най-значимото постижение в работата е идентифицирането на компонентата, която обвързва анализираните конфликти - енергийната. Според автора, тя притежава потенциал, който може да се използва в процеса на управление и разрешаване на конфликтите в разглеждания регион. Потенциалът й може да бъде както конструктивен, така и деструктивен и това зависи единствено от волята на политическия фактор.

2. Структура и резултати
Работата е структурирана в пет глави.
Първата, разглежда геополитическия параметър на енергийните противоречия на конфликтите в Сирия, Либия, Ирак и Кипър.
Втората, представя финансово-икономическото измерение на средата за сигурност в Средиземноморието, в което енергийната компонента се съчетава с търговско-транспортно-комуникационната свързаност. Като глобални дестабилизиращи фактори са отчетени ефектите от пандемията на COVID-19 и ценовата война в петролния сектор.
Третата, очертава характеристиките на юридическите рамки на регионалните отношения между страните в региона.
Четвъртата, структурира и аргументира взаимозависимостите между анализираните конфликти в региона и доказва авторовата теза за наличието на обща енергийна компонента.
Петата, разкрива и обосновава потенциала на енергийната компонента, наред с геополитическия и религиозния фактор, като инструмент за решаването на изследваните регионални конфликти.
Сред многото сериозни достойнства на работата са предложените от автора модел за тристранно регионално сътрудничество в Източното Средиземноморие, приложен във формата Гърция и Кипър с Египет плюс Израел и модел на решаване на политически въпрос в Ирак. Сериозно внимание заслужава и формулираната визия за реактивиране на двустранното сътрудничество между България и средиземноморските държави.
Сериозна предпоставка за успеха на изследването са адекватно приложените и успешно подбрани изследователски методи и подходи - анализ на ситуацията и синтез на резултатите от наблюдение, контрол, документален анализ и създаване на собствена база данни; теоретичен анализ и синтез; системен и факторен анализ; сравнителен анализ; единство на историческо и логическо; преход от абстрактното към конкретното и обратно; мултидисциплинарен подход в изучаване на вътрешната и регионалната политика на държавите и дейността на международните организации; интегративен метод на историко-религиозен, геополитически, юридически и енергиен анализ.

3. Изводи
Монографията на Пламен Христов демонстрира високата експертиза на своя автор и детайлно познаване на актуалното състояние на изследвания проблем. Проявил е самостоятелност, ерудиция и оригинално мислене. Отнася се творчески и критично към съществуващият литературен материал. Генерирал е значими и сериозна аргументирани прогнози за развитието на изследваните конфликти.
Сред сериозните достойнства на монографията безспорно са: аргументираното и логическо представяне на собственото изследване; ясната структура и изложение на разработката; единната класификация на отделните глави; спазването на правилата за академичен език и стил на писане.
Трудът обогатява тематиката свързана с изследванията на конфликтите в Средиземноморския регион, като предлага и аргументира оригинални решения за тяхното управление и евентуално решаване.
Ето защо убедено може да се твърди, че наред с аналитичните достойнства на проведеното изследване, то показва подчертана приложна значимост.
Настоящата монография може да бъде полезна на отговорни държавни институции на Република България при формиране на техни позиции и инициативи по изследваните проблеми, както и от висшите учебни заведения в изследователската и преподавателска дейност в сферата на международните отношения, националната и международната сигурност.
                                                                                                               Рецензент:                   проф. Величка Милина