Бюлетин май 2021

Геополитическата обстановка в широкия Черноморски регион
(Кипър, Гърция, Ирак, Турция, Афганистан)

Кипърски въпрос

Петстранната неформална конференция по Кипърския въпрос (27 – 29 април 2021 г.) по инициатива на ГС на ООН Антонио Гутереш имаше задачата да подготви условията за рестарт на преговорите по Кипърския въпрос, прекъснати от 2017 г. На дневен ред беше т.нар. външен аспект на конфликта, обхващащ системата за сигурност и гаранции, по който гръцко-кипърската и турско-кипърската страна имат значителни различия. Целта на ООН беше да се установи наличието на сходство във вижданията на гръцко-кипърската и турско-кипърската общност по решението на Кипърския въпрос, с което да се създадат реални предпоставки за възобновяване на преговорите.

Гръцко-кипърската страна, подкрепена напълно от Атина, анонсира като отправна преговорна основа формула на решение на Кипърския въпрос чрез учредяване на децентрализирана федерация с ограничени компетенции на централното федерално управление. Двете страни обвързаха Кипърския въпрос с гръцко-турските противоречия в Егейско море. Кипърският въпрос беше свързан и с актуализирането на Митническия съюз между ЕС и Турция, като гръцката и кипърската страна заявиха готовност да наложат вето при продължаване на турските провокации в Егейско море.

Турско-кипърската общност, подкрепяна напълно от Турция, е категорична за запазването на системата за сигурност и гаранции с аргумент наличието на реален риск за своята политическа сигурност. Те анонсираха конкретни предложения, които съдържаха потенциал да се даде тласък на преговорния процес, но в нови рамки. Това не беше прието от гръцко-кипърската и гръцката страна. Великобритания също не прие промяна в досега възприетите рамки на решението на Кипърския въпрос, залегнали в съответните Резолюции на СС на ООН.

Турция и турско-кипърският лидер Ерсин Татар поискаха да се признае т.нар. „Северно-кипърска турска република“ като легитимен международноправен субект, след което да се възобнояват преговорите, но вече в ново качество, между две политически равнопоставени държави – гръцко-кипърска и турско-кипърска. Предложението се аргументира с характера на турско-кипърската страна на съучредител на Република Кипър, на чиято основа се иска признаване на суверенни права, еднакви с тези на гръцко-кипърската общност.

Очевидно предложението на турската и турско-кипърската страна е значително извън досега възприетите рамки, параметри и съдържание на договореностите за решение на Кипърския въпрос чрез модела „двузонова, двуобщностна федерация“ с политическа равнопоставеност между двете религиозно етнически общности, една националност и едно международно представителство.

Участниците във форума, гръцко-кипърската и турско-кипърската общност, Гърция, Великобритания и Турция, не успяха да формират консенсусна основа за продължаване на прекъснатите от 2017г. преговори. Турската страна опита чрез легитимиране на фактите на терена да провокира предпоставки за нов тласък в политическите преговори. Позициите остават диаметрално противоположни, което запазва процеса блокиран.

Политиката на гръцко-кипърската страна по Кипърския въпрос ше се зпази след редовните парламентарни избори на 30 май 2021г. Висок е процентът на нежелаещите да упражнят глас, а мобилизацията е незадоволителна. Причините са негативното въздействие на пандемията върху общественото доверие в политическите субекти и изразената фрагментация на политическото пространство. В новия парламент влизат партиите ДИСИ (27,77%), АКЕЛ (22,34%), ДИКО (11,29%), ЕЛАМ (6,78%), ЕДЕК (6,72%), Демократична формация (6,10%) и Еколози (4,41%).

Гърция и Северна Македония активизират сътрудничеството

Премиерът на Северна Македония Зоран Заев се срещна с премиера Кириакос Мицотакис, при което постигнаха договореност за рестарт на няколко инфраструктурни проекта. Сред тях от първостепенна важност е изграждането на тръбопровода за пренос на нефт и природен газ от Гърция. Изпълнител са националните компании на двете страни ЕЛПЕ и ОКТА.

На следващо място са редица проекти по диверсификацията на източниците на енергия с намаляване на зависимостта от Русия и улесняване достъпа от САЩ, внедряване на „зелени“ технологии и надграждане на електропреносните мрежи и на двете страни чрез взаимна свързаност с опция към останалите държави от Балканите.

Остра реакция и енергични действия на Гърция във връзка с отвличането на опозиционния беларуски журналист Роман Протасевич

Премиерът Кириякос Мицотакис реагира остро негативно, като определи действията на Беларус „държавно пиратство“, без аналог и шокиращи. (Журналистът е пътувал по маршрута Атина – Вилнюс. На борда на пътническия самолет е инсцениран инцидент със заплаха за бомба. Военен самолет на Беларус го съпровожда за принудително кацане в Минск, където Протасевич е арестуван от режима на Лукашенко по обвинение в тероризъм.)

Случаят беше повод за извънредно заседание на Европейския съвет по външни въпроси на 24 май 2021 г. Гръцката страна разглежда казуса като пряка заплаха за собствената си национална сигурност. В полета е имало и 11 гръцки пасажера. Протасевич е бил официален член на делегация на икономическия форум в Делфи, за отразяване присъствието на опозиционния лидер на Беларус Светлана Тихановская. Тихановская е водела официална делегация по покана на гръцката страна.

Тези обстоятелства обусловиха спешно разследване на гръцките специални служби и полиция за разкриване на агенти на Беларус и КГБ, действащи на гръцка територия. На тази основа Гърция поиска нови още по-строги санкции на ЕС спрямо Беларус с аргумент грубо посегателство върху основните ценности на демокрацията и човешките права, не съответстващо на никоя културна държава.

Ирак

Ирак утвърди ролята си на медиатор в диалога между Иран и САЩ (Саудитска Арабия), с който постепенно се нормализират отношенията между конфликтуващите страни в Близкия изток и Северна Африка. През април и май в Багдад се проведе цикъл от срещи между високопоставени правителствени представители на Сирия, Саудитска Арабия и Иран, както и САЩ, с любезното съдействие на иракския президент Бархам ас Салех и временния премиер Мустафа ал Кадими. Иракската медиация допринесе за позитивното развитие на процеса от Виена, където протича активна дейност за възобновяване на Всеобхватния план за действие по ядрената програма на Иран (Joint Comprehensive Plan of Action - JCPOA) във формат 5+1 (Китай, Франция, Русия, Великобритания, САЩ + Германия), заедно с ЕС.

Пряко следствие от инициативата на медиация на Багдад е от една стабилизиране на предизборния политически процес и, от друга, изостряне на провокативната дейност на екстремистките паравоенни милиции, търсещи собствена роля като политически субект в общата обстановка поради риск от превръщането им в разменна монета в преговорите между техните патрониуми.

Процесът от Виена е натоварен с огромен позитивен потенциал за преформатиране на постконфликтното пространство в т.нар. широк Близък Изток, което ще окаже пряко позитивно въздействие в широкия Черноморски регион. ЕС е призован да играе важна посредническа роля за следвоенното възстановяване и развитие на конфликтните региони като Ирак чрез активното присъствие в политическо, икономическо и сигурността направление с акцент върху миграционния риск. Ирак представлява възлово място за сигурността и стабилността на Близкия Изток, което изисква от ЕС да поеме водеща роля в неговото стабилизиране, възстановяване и развитие.

Турция

През месец май 2021 г. внимание в политическия живот в Република Турция породиха видеоклипове, които считания за утранационалист Седат Пекер публикува в Ютуб и, в които обвинява политици, че са замесени в убийства, изнасилвания, търговия с дрога, незаконни търгове, злоупотреба с власт и други.

По данни на социалните медии над 61 млн. гледания са регистрирали излъчените до момента 8 клипа. Пекер публикува видеата си от Дубай, където се намира в момента.

В първите видеа се съдържаха обвинения основно срещу настоящия вътрешен министър Сюлейман Сойлу, който, както се твърди, бил осигурил полицейска охрана на Пекер и подкрепа за бизнеса му. Пекер стигна до обвинения към бившия вътрешен министър Мехмет Агар и сина му, разкрития срещу близката до управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ формация “Пеликан”, считана за инициатор за отстраняването на бившия премиер Ахмет Давутоглу, и срещу сина на бивш премиер – Бинали Йълдъръм.

Впечатляващи обществото са последните видеа, в които Пекер обвинява Мехмет Агар и бившия отговорен функционер на спецслужбите Коркут Екен за поръчители на атентат срещу известен турски журналист през 1994 г. Друго убийство, за което Пекер твърди, че е поръчково, е на депутата от кюрдски произход Саваш Булдан (неговата съпруга Первин Булдан е един от лидерите на про-кюрдската Демократична партия на народите).

Обвиненията на Пекер срещу Сюлейман Сойлу нанасят удар по имиджа на ПСР и въздействат върху подкрепата на електората. Известен като ултранационалист, Седат Пекер е познат и като близък до Партията на националистическото действие /ПНД/ на Девлет Бахчели, който в същото време е коалиционен партньор на Ердоган в Републиканския алианс. Министър Сойлу даде няколко изявления по различни телевизионни канали, заявявайки, че няма да подава оставка.

На този етап изглежда, че твърденията не успяват да разклатят коалицията „Ердоган-Бахчели”, но в турското общество се наблюдава нарастващо възмущение. Именно поради тази причина, съществуват обосновани предположения, че Реджеб Ердоган ще предприеме промени в кабинета, които да успокоят турското общество. Председателят на парламентарната група на ПСР Джавит Йозкан също заяви, че обвиненията на Пекер трябва внимателно да се разследват.

Отложената конференция за мирния процес в Афганистан

Планираната за 24 април - 4 май 2021 г. конференция на високо равнище в Истанбул, Турция, между представителите на правителството на Ислямска република Афганистан и Движение „Талибан“ беше отложена за края на месец септември 2021 г. след обширни консултации със страните. Инициирането на подобно мероприятие, на което съорганизатор е и ООН, имаше за цел ускоряване на мирните преговори, започнали в Доха, Катар.

Според “Анадолската агенция“, на 27 май 2021 г. заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман е провела политически консултации със заместник-министъра на външните работи на Турция Седат Йонал в Анкара. Страните са обсъдили турско-американските отношения, регионалните и международните въпроси. След срещата г-жа Шърман написа на страницата си в „Туитър“: „Имахме продуктивни преговори със заместник-министъра на външните работи Седат Йонал относно ситуацията в Афганистан, Сирия и регионалните въпроси. Приветстваме продължаващата подкрепа на Турция за над четири милиона бежанци. Ние също така обсъдихме важността на гарантирането на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона “.

Говорителят на политическия офис на талибаните в Доха д-р Мохамед Наим Вардак заяви, че движението няма да участва в никакви конференции, на които ще се вземат важни решения за Афганистан, докато всички чуждестранни военни сили не се изтеглят напълно от страната.

Изказването на Вардак е по отношение на новинарските съобщения в американските медии, че президентът на САЩ Джоузеф Байдън възнамерява да отложи окончателното изтегляне на американските войски от Афганистан до 11 септември 2021 г., която е символична дата. Навършва се 20-та годишнина от терористичните атаки на Ал-Кайда през 2001 г., при които загинаха близо 3000 американски граждани. Датата, за която Съединените щати и талибаните първоначално се договориха в мирното споразумение от февруари 2020 г., беше 1 май 2021 г.

През месец април американски и европейски служители разкриха пред вестник New York Times, че в Афганистан има поне 1000 войници повече, отколкото се съобщаваше по-рано, като общата численост към момента беше около 3500 войници. Освен това в Афганистан има около 7000 войници от съюзнически сили на НАТО и американски партньори, които талибаните считат за легитимни цели за атака, ако Съединените щати не са напуснали напълно страната до 1 май 2021 г.

По-рано американският президент се изказа пренебрежително по отношение на мирното споразумение от февруари 2020 г., като заяви в интервю през месец април, че това не е "много солидно договорена сделка", направена от предишния президент Доналд Тръмп. Американските военни лидери са на мнение, че талибаните могат да се върнат на власт или Ал-Кайда да се възстанови, ако определено количество американски сили не са разположени в централноазиатската държава. Турция, Катар и ООН ще продължат решително усилията си за установяване на мир в Афганистан.