Бюлетин декември 2020

Геополитическата обстановка в широкия Черноморски регион
(Гърция, Ирак, Молдова, Украйна)

Гръцко-турските противоречия в европейския дневен ред

Европейският съвет (10 – 11 декември) извърши преглед на отношенията с Турция в контекста на преговорите за членство и политиката в Средиземно море. Напредък в отношенията не беше отчетен. Съществуваха предпоставки за решение за налагане на санкции или търсене на нови стимули (пътна карта), които да накарат Анкара да промени курса. Решението в това отношение, обаче беше отложено за март следващата година, от което Гърция остана неудовлетворена. Значение за този развой имаше дневният ред на форума, в който приоритетно беше търсен компромис за преодоляване на ветото на Полша и Унгария върху бюджета на ЕС и финансовия пакет за възстановяване от пандемията на COVID - 19. Не беше възможно да се отдели съответното внимание върху гръцките искания. Европейският съвет отново заложи на практиката в подобни чувствителни моменти да се използва системен подход, основаващ се на комплекс от споделени принципи. Запазени са възможностите за конструктивно сътрудничество и предотвратена спирала на конфронтация.

В навечерието на съвета Турция демонстрира конструктивност и снижаване на тона. Поредица от изявления на турски официални представители (президент, министър на външните работи, министър на отбраната и правителственият говорител) имаха за цел да потвърдят неотклонността на политиката за пълноправно членство в ЕС и воля за необходимите законодателни реформи. Пролича стремеж към туширане на създадените негативни настроения за налагане на санкции от ЕС и САЩ (във връзка с покупката на руските зенитни комплекси С-400), които са нежелани за Анкара, поради влошеното финансово-икономическо състояние, нуждата от запазване на средствата, постъпващи по линия на ЕС, невъзможност за стабилизиране на турската лира без чуждестранни инвестиции, неблагоприятна конюнктура след неуспеха на Доналд Тръмп на изборите, който се отнасяше благосклонно към авторитарния и провокативен стил на Реджеп Тайип Ердоган.

Гърция неизменно се стремеше да провокира решение за санкции като градация на вече наложените във връзка с турските нарушения в изключителната икономическа зона на Кипър. Аргументите на Атина: непрекъснатата проучвателна дейност в претендираните от гръцка страна очертания на континенталния шелф и изключителна икономическа зона в Средиземно море; намеса в Либийския конфликт; незаконна проучвателна дейност в икономическата зона на Кипър и отварянето за посещение и стопанска дейност в кв. Вароша, гр. Фамагуста, Северен Кипър, в нарушение на РСС на ООН. Вариант на санкции за гръцката страна беше анулирането на оръжейни сделки (Германия, 6 бр. подводници Т-214), чиято реализация според Атина е в услуга на турската доктрина „Синя родина“ и води до промяна на стратегическия баланс в широкия Черноморски регион.

Реалните предпоставки за формиране на критична маса в подкрепа на санкции бяха недостатъчни. Това обуслови съгласието на Атина да подкрепи решение, което да предвижда разпореждане до Върховния представител по външната политика и политика за сигурност Жозеп Борел да извърши цялостен преглед на отношенията ЕС – Турция и евентуално да предложи нови санкции. Съществено значение за формирането на съответното решение е юридическата основа на турските действия – сондажи в случая с Кипър, докато в този с Гърция се извършват само проучвания. Налагане на оръжейно ембарго е твърде амбициозно от гръцка страна, защото ще преориентира Турция към военни доставки от Русия и Китай.

Гръцко-турските противоречия са далеч от деескалация. Смесеното военноморско учение в Средиземно море „Медуза – 2020“ през месеца, в което участваха пет държави (Египет, Гърция, ОАЕ, Франция и Кипър) и наблюдатели от шест – САЩ, Саудитска Арабия, Бахрейн, Германия, Италия и Португалия показа нарастваща регионална конфронтация с Турция. Показателен е реципрочният отговор (9 и 10 декември) от турска страна с военно учение в района на проблемния о. Кастелоризо непосредствено преди Европейския съвет (10 и 11 декември).

Стабилизирането на Ирак е проблемно. САЩ намаляват своето присъствие

САЩ предприеха намаляване на своето военно и дипломатическо присъствие в Ирак. До края на януари числеността на американските военни сили ще бъде около 2500 от 3500 души. Обявено беше 50% съкращаване на дипломатическия персонал. Изглежда американската страна губи доверие в способностите настоящото управление в Багдад да извърши крайно належащите финансово-икономически реформи, както и да ограничи ефективно иранското присъствие в иракската икономика, военна област и сигурност.

Тези обстоятелства показват намаляване на ангажимента на Вашингтон в общия процес на стабилизиране на Ирак. Вероятно участието в различните правителствени и неправителствени проекти по реконструкция, стабилизиране, възстановяване и развитие ще бъде редуцирано.

Иран продължава от своя страна досегашната си политика на интензивна намеса в Ирак с редовни визити на командващия силите „Ал Кудс“ бригаден генерал Исмаил Каани. Ликвидирането (03 януари 2020г.) на предишния командващ силите не доведе до промяна в съдържанието на взаимодействието между Иран и Ирак в областта на сигурността. Координацията в дейността на проиранските милиции срещу присъствието на чуждестранните военни сили в страната продължава да е интензивна.

Молдова

През месец декември вътрешнополитическата обстановка запази сложния си характер на фона на задълбочаващи се противоречия между управляващи и опозиция. Страната изпадна в нова политическа и институционална криза, след като новоизбраният президент Майя Санду и Партия на действието и солидарността (ПДС) оглавиха антиправителствените протести в Кишинев и внесоха вот на недоверие в парламента.

Непосредствено преди гласуване на вота премиерът Йон Кику подаде (23 декември) оставка и разпусна оглавявания от проруската Партия на социалистите в Република Молдова (ПСРМ) кабинет. Той призова Санду да поеме отговорност за ситуацията в страната и да предприеме стъпки за съставяне на „лоялно“ правителство, ангажирано с организирането на извънредни избори. Водещите политически сили бяха единодушни, че действащият парламент е загубил функционалност и продуктивност, след като една трета от депутатите са напуснали парламентарните си групи. ПСРМ предприема този ход, за да избегне по-нататъшно акумулиране на негативи, следствие на повишаващото се социално недоволство в страната, да консолидира структурите си и да проведе вътрешни реформи в подготовка за предсрочните избори. Очаква се Додон да оглави партията отново на 30 декември.

Повод за организираните по-рано протести стана гласуваният на 3 декември от парламента проектозакон № 218, утвърден на 8 декември от действащия тогава президент Игор Додон. Съгласно промените Службата за информация и сигурност (СИС) преминава под юрисдикцията на законодателния орган. Същевременно с този акт правомощията на президентската институция се ограничават, като новоизбраният държавен глава Майя Санду (инаугурация на 24 декември) няма да може да упражнява пряк контрол върху дейността на СИС, както и да назначава и/или освобождава ръководството на службата.

В средата на 2019 г. коалиционното правителството прехвърли контрола върху дейността на СИС на президента Игор Додон. Инициативата за промяна в закона за службата и връщането на предходния модел е пряко свързана с победата на т. нар. прозападен лидер Санду на последните избори. Опасенията на социалистите произтичаха от факта, че тя разполага с двойно гражданство - на Молдова и Румъния, като това би създало предпоставки за намеса на Букурещ във вътрешните работи на държавата. Пристрастията на Санду по отношение на идеята за обединение с Румъния (румънски юнионизъм) и възможното засилване на прорумънските настроения в страната допълнително мотивираха правителството да предприеме решителни стъпки към ограничаване на правомощията и влиянието й в СИС. Въпреки това Конституционният съд отсъди в полза на опозицията, като отмени законопроекта с решение № 137.

Социалната обстановка в Молдова през декември допълнително се влоши, след като на протест излязоха и земеделските производители. Те настояха за по-съществена финансова подкрепа от властите заради слабата реколта, както и за отмяна на увеличението на ДДС. Към протеста се присъединиха и представители от браншовите организации на ресторантьорството, транспорта и от други сектори, които бяха сериозно засегнати от пандемията от коронавирус. За да неутрализира нарастващото социално недоволство и да концентрира усилия и ресурс срещу протестите на опозицията, правителството одобри (18 декември) нов пакет от мерки за оказване на помощ на земеделските производители и отмени увеличението на ДДС.

Паралелно протестите на опозицията в лицето на Санду и ПДС се обявиха и срещу законопроекти на правителството относно задължителното използване на руски език в държавните институции и завръщането на рускоезични телевизионни канали в местния ефир. Те обвиниха управляващите, че провеждат противоконституционни реформи, които отдалечават страната от по-тясна европейска интеграция. Въпреки това местни анализатори оценяват социалния ефект от проведените реформи като минимален. Подобна проблематика понастоящем не е в полезрението на широката общественост, която по-скоро е загрижена за влошаващото се икономическо състояние, следствие на пандемията от коронавирус. Налице е значително увеличение на държавния дълг с 25% до 3,13 млрд. €, безработицата и социалното неравенство. През декември продължи и процесът по оспорване на резултата от президентските избори. До момента от щаба на Игор Додон са подадени голям брой жалби за разследване на допуснати нарушения: купуване на гласове; възпрепятстване на достъп на лица до избирателните секции; обработка на фалшиви бюлетини; намеса на Румъния, в частност на президента Клаус Йоханис и на министър председателя Лодович Орбан, както и на председателя на германския Християндемократически съюз (ХДС) Ангрет Крамп-Каренбауер. На този етап Апелативният съд отхвърля предявените искове, като решението предстои да бъде обжалвано във Върховния съд.

До провеждане на извънредните парламентарни избори не може да се очаква съществена промяна във вътрешнополитическата обстановка в Молдова. Страната ще продължи да бъде разкъсвана от сериозни политически, социални, икономически и идейни противоречия, както и ще се задълбочат националните и геополитическите разногласия по оста Изток – Запад, и по-специално Румъния – Русия. Независимо от предизборните обещания на Санду за проактивна борба с корупцията, в близкосрочен план не може да се очаква подобрение. Известните дълбоки олигархично-политически взаимовръзки няма да бъдат прекъснати, особено в период на предизборна кампания.

Риск от вътрешнополотическа криза в Украйна

Китайската компания "Beijing Skyrizon Aviation Industry Investment Co.", един от големите инвеститори в корпорацията "Мотор Сич", съобщи на украинското правителство, че подава арбитражен иск за 3,5 млрд. долара.

През 2016 г. и 2017 г., група китайски ко мпании, сред които и "Skyrizon", изкупуват 75% от акциите на украинското акционерно дружество "Мотор Сич". Украинската компания е известна с конструирането на самолети и вертолети, като нейн патент са легендарните тежкотоварни самолети "Антонов".

На 7 септември 2017 г. украинският съд налага арест на 41% от акциите на "Мотор Сич" поради досъдебно разследване, което установява, че неизвестни лица действат по предварителен сговор с цел отслабването на Украйна чрез ликвидирането на предприятието, разделянето му на части и изнасяне на производството му зад граница. По-късно става ясно, че въпросните 41% принадлежат на китайската "Skyrizon", придобити чрез различни дружества. Същата година „Skyrizon“ започва процедура по концентрацията на акциите в едно дружество, но украинската антимонополна комисия не разрешава това. След 4 години неуспешни опити за влизане във владение, китайските инвеститори започват международен арбитраж.

Зад китайските инвеститори, включително и "Beijing Skyrizon Aviation Industry Investment Co.", прозира китайският интерес към високи технологии в сферата на самолетостроенето. Пекин отдавна желае да създаде корпорация, която да бъде конкуренция на "Boing" и "Airbus", за да вземе част от глобалния пазар на самолети и вертолети за гражданската авиация. Въпросът е защо китайците нанасят своя "удар" точно сега? Причините са основно три.

Първо, вследствие кризата с COVID - 19, световното самолетостроене се намира в тежка криза. Арбитражен иск точно в този момент ще принуди украинските власти да преговарят, тъй като предприятието им и без това среща големи трудности и може да не оцелее в близкото бъдеще.

Второ, на 28 ноември 2020 г., МВФ отказа спешна финансова помощ за Украйна, което означава, че държавата няма средства, за да гарантира бюджета си за 2021 г. Арбитражно решение за 3,5 милиарда през следващата година ще постави страната пред фалит.

Трето, китайският "удар" по Украйна е косвен удар по политиката на САЩ в региона. Именно Вашингтон осъди остро сделката с акциите на "Мотор Сич" през 2017 г. и оказа политически натиск на украинското правителство да не допуска китайците до предприятието. Сега официален Вашингтон вместо да използва политическото си влияние и да подпомогне осигуряването на още един транш от МВФ, като че ли остава мълчалив. Освен това доверието в "Слуга на народа", управляващата партия в Украйна, продължава да спада стремглаво.

Всичко това навежда на мисълта, че в Киев предстои сериозна вътрешнополитическа криза. Украинското правителство няма друг вариант, освен да влезе в преговори с китайците. Друг е въпросът дали тези преговори ще бъдат успешни. Новият американски президент едва ли ще толерира отстъпки от страна на Киев. От друга страна, Пекин протяга ръка към Украйна, но китайските интереси винаги са придружени от китайската геостратегия. Изглежда, че 2021 г. ще повдигне сериозни предизвикатества както за политическото бъдеще на Зеленски, така и за украинската политика като цяло.